На 26 март се отбелязват 111 години от битката при Одрин, щурма на българската армия и падането на смятаната за непревземаема Одринска крепост. Едновременно с това честваме и Деня на Тракия. На тази дата си спомняме за героизма на българските воини, загинали през Балканските войни (1912-1913 г.), както и за страданията на хилядите тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на България.
Падането на Одринската крепост става благодарение на 10-и пехотен Родопски полк - една от най-славните български военни части, свързана близо век с Източните Родопи и с Кърджали, разказа за Радио Кърджали полковник Станчо Станчев.
Някога се е смятало, че Ординската крепост е непревземаема. „Ние я превзехме, защото не знаехме, че е непревземаема“, така се шегували българските войници и офицери след бляскавата победа.
"Одринската крепост е била една от най-добре изградените крепости по онова време в Европа. Тя е подготвена от военни инженери от Германия и самите те са казвали, че тя може да бъде превзета единствено от западноевропейска добре обучена, подготвена и въоръжена армия и то с продължителна обсада от няколко месеца. Крепостта се състои от 23 форта. Много добре оборудвана, с много дебели стени, които са издържали на ударите включително на голямокалибрена артилерия. Отбраната е била подготвена по всички изисквания на военното изкуство. Във времето на атаката на крепостта в нея е имало 60 хиляди души, 524 оръдия, около 50 картечници. Тя е разполагала и с пълни складове с материални средства, храна и боеприпаси и се есмятало, че може да води отбранителни действия с години. Комендант е Шукри паша, изявен турски военачалник и един от потушителите на Илинденско-Преображенското въстание", разказва полк. Станчев
По време на Балканската война Българското командване преценява, че не може да завладее Одрин "в движение" и отделя цяла една армия – Втора, под командването на ген. Никола Иванов, която да блокира крепостта и да осигури възможност на другите две армии да достигнат до Чаталджанската позиция. Надеждата е била, че защитниците й ще се предадат, но това не се случва.
През декември 1912 г. при Одрин е изпратен ген. Георги Вазов, който да планира и организира операцията по превземането на крепостта. Българското командване я разделя на четири сектора. Планира се главната атака да се нанесе в Източния сектор. Там ген. Вазов прави цялостна и пълна организация – подготвени са планове за взаимодействие между различните видове войски, подготвени са команди от телорезачи, организира се предварително обучение за атака през нощта. В Източния сектор е разположен и 10-ти Пехотен Родопски полк, който има изключителна заслуга при успеха на военната операция.
Полк. Станчев припомня събитията: "На 24 март между 22 и 23 часа започва силен артилерийски огън от трите сектора без източния, където е планиран главния удар. В 4 сутринта пехотата започва безшумна атака. Телорезачите правят прорези в телените мрежи, но нетърпеливите войници се хвърлят върху мрежите, секат ги с лопатките, разкъсват ги с ръце, за да настъпят. Тогава настъпва устремно и 10-ти Пехотен Родопски полк. Трета дружина настъпва през направените отвори и се хвърля на нож в окопите на турските войници, които не издържат на удара и отстъпват в укреплението. Падат много убити, заловени са и много пленници. Дневната атака на 25 март обаче не успява. Решено е главната укрепена позиция на Източния сектор да бъде овладяна с нощна атака, след което да бъде превзета и крепостта. Паметни остават думите на ген. Георги Вазов: „Връщане назад няма. Противникът трябва да бъде сломен. Напред ни чака слава и мир, а назад безславие и смърт.“.
И отново 10-ти пехотен Родопски полк е в центъра на събитията. Подп. Христов, командир на Трета дружина, повежда войниците в нощна атака с призив „В атака след мен!“ към укреплението Айджиолу, което пада под устрема на българите. Същата нощ на 26 март е овладяно и укреплението Айвазбаба от 23-ти пехотен Шипченски полк.
„Всички са твърдо убедени, че победата ще е наша. И това е може би в основата на бляскавата победа, която извоюва българските войници. Самоотверженост, безстрашие и вяра в победата ги води“, казва полк. Станчев.
На сутринта Шукри паша е принуден да се предаде на българските войски и да развее бялото знаме на поражението. Одринската крепост е овладяна.
Одрин пада с цената на много жертви – над 6 хиляди са убитите, ранените и умрели от болести и рани български войници и офицери от 10 Родопски, 23-ти Шипченски, 29-ти Ямболски и 32-ри Загорски полкове.
Тази българска победа струва скъпо и на турските защитници на Одрин. Само гарнизонът загубва 11 600 военни – двойно повече от българските загуби. В Одрин, с падането на крепостта са пленени 14 паши, 2000 офицери. Заловени са и пленени 16 бойни знамена. Заедно с тях в редиците на българската армия премзинават 600 модерни круповски оръдия
Превземането на Одрин практически слага край на Балканската война. В обсадата на непревземаемата крепост българите за пореден път показват своя невероятен кураж и невиждана смелост.
Една вековна традиция се възроди по Гергьовден в Чернооченско. Това се случва в Пряпорец, най-динамично развиващото се село в района, както и в Дядовско, Житница, Черноочене, Черна нива и много други населени места. Местните жените празнуват Хъдърлез като възстановяват обичая "мартъфал". Още предната вечер, на 5 май, млади момичета разнасят..
Хората винаги да проверяват туроператора в регистъра на Министерството на туризма , преди да реализират почивката си и да четат внимателно договора. Те трябва да проверят и дали търговецът има застраховка професионална отговорност. При съмнение за повече права на оператора за сметка на техни, да преговарят и едва при отстраняване на..
Десет контейнера за разделно събиране на дрехи и обувки са поставени от няколко дни в централната част на Кърджали и в кв. "Възрожденци". В тях ще могат да бъдат изхвърлени дрехи, обувки и текстилни изделия. Препоръчително е старите текстилни отпадъци да са чисти. Те трябва да бъдат опаковани в торба, която да може да премине през плъзгащия се..
Започнаха да цъфтят едни от най-красивите и изящни цветя в Източните Родопи - дивите орхидеи. Заради климатичните си особености този район е един от най-богатите на видово разнообразие в цяла България. Голяма част от орхидеите са включени в Червената книга на страната. Сред първите разцъфтели видове по поляните на област Кърджали са пурпурният и..
В събота и неделя православната църква отбелязва два от големите християнски празници - Лазаровден (в събота, 27 април) и Цветница или Вход Господен в Ерусалим (в неделя, 28 април). Това са едни от най-заредените с вяра и оптимизъм дни, изпълнени с много духовност. "Лазаровден е възпоменанието на възкресението на Лазар, който четири дни..
На предстоящите избори 2 в 1, на 9 юни, най-голям брой секции в чужбина се очаква да се открият отново в Турция. В страната постоянно живеят стотици хиляди български изселници, които са с избирателни права. Една от най-влиятелната изселническа организация, която оказва съдействие на българските власти при подготовката на изборите там е „Балгьоч“. В..
Политически страсти и скандали разтресоха България в последните 24 часа - служебният министър поиска смяна на двама министри, опозицията поиска вот на недоверие на служебния кабинет, ПП-ДБ обмисля да поиска оставката на председателя на Народното събрание, управителят на Здравната каса подаде оставка, бившият вече главен секретар на МВР Живко..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478