Лайф коуч Иван Мирчев: Евтината прошка не освобождава нито приемащия, нито даващия

Радка Петкова по темата за прошката с лайф коуч Иван Мирчев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Прошката е да отключиш вратата, за да направиш някой свободен, осъзнавайки в това време, че затворникът си неговият ти, казва Макс Лукадо.

И още - прошката е виолетката, която теменужката оставя върху крака, който я е настъпил. Това пък е казал Марк Твен.

Според Индира Ганди пък прошката е добродетел на смелите.

Според мотивационния лектор Уейн Дайър "Прошката е най-голямото постижение на човека, защото представлява истинското просветление в действие. Тя показва връзката на човека с енергията на любовта". И още от него - прошката е творение на сърцето, тя е и умението да реагираш с любов при най-трудни обстоятелства. По темата за прошката Радка Петкова разговаря с лайф коуч Иван Мирчев, за нейните психологични, теологични и философски аспекти.

- В библията пише да прощаваме 70 пъти по 7, но трябва ли и на себе си да прощаваме, непростителността към себе си не пречи ли да простим и на другите?

- Прошката към себе си е също толкова важна, колкото и прошката, която даваме на другите. И дори бих казал, понякога е още по-важна, защото живеем със себе си 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, и 365 дни в годината. И ако не се научим да прощаваме на себе си, това означава да сме в постоянна борба със себе си, липса на мир, отчужденост, което е доста предизвикателно.

Този въпрос, който поставяте, е доста уместен, защото начинът, по който ние се учим да прощаваме на себе си, се отразява до голяма степен на начина, по който прощаваме на другите. Много често ние проектираме болката от собственото си нараняване и отказ да си простим върху нараняването, което получаваме от другите и отказът да простим на тях. Някак си, имаме страха, че както ние си нямаме доверие, че няма пак да се нараним, нямаме доверие и на другите. Но може да се каже, че това не е абсолютно задължително винаги да е така. Друга порочна проява на връзката между прошката към другите и прошката към себе си, това е лесното прощаване на другите. Това може да доведе до една готовност много бързо и лесно да простим на другите, защото си казваме "аз така или иначе съм лош човек. Аз не заслужавам да си простя, толкова много лоши неща съм извършил". Това отваря вратите на една лесна прошка, която не зачита цялостната тежест на щетите, които сме понесли. Понякога може да ни е лесно да простим на другите, и по-трудно да простим на себе си. Има хора, които са свръхвзискателни, търсят някакви пътища на на самонаказание, на изкупление чрез различни ограничения, които си налагат, за нещата, които са извършили. В същото време да им е лесно да преживяват нормално процеса на прошка към другите.

- Процес ли е прошката, може ли това да се случи мигновено или това е въпрос на дълбока мисловна работа, на доста мислене, на любов, на липса на гордост.

- Би било чудесно, ако прошката беше някаква магическа формула....Нали ли казваме "прощавам ти", и изведнъж отношенията са възновени, болката и горчивината са премахнати, но за съжаление това не е така.

Наскоро си говорих с човек, който беше наранен от друг. Този, който го беше наранил, искаше да си възстановят отношенията и нещата да бъдат както преди. Нараненият обаче казваше, че той не може да си представи как това е вероятно и имаше нужда от разговори, и нужда от време. Имаше нужда да преосмисли има ли готовност да прости и да бъде в добри отношения с другия.

Това може да изглежда като непростителност, но всъщност показва, че прошката е не такава магическа формула, а един процес, който преминаваме. Той е като процесът на лечение на рана.

Физическата рана има нужда от време и определени условия, за да заздравее емоционалната рана, душевната рана. Осъзнаването и разкриването на болката, гнева, огорчението, разочарованието което сме преживели. Ако не сме ясно с всички тези щети и не разкрием раната, за да може тя да бъде почистена....душата ми да бъде почистена от болката, от огорчението, от страданието и тогава можем да преминем по-нататък. Следващия етап е решението. Когато говорим за решение, означава да поискаме, а не да бъдем притиснати.

Може би трябва да си дадем време, но да не пристъпваме към даването на прошката преди да го искаме и да сме готови. Така че това също е част от процеса на даване на прошката, и той е болезнен.

Това даване включва в себе си и разбирането на другия, колкото и абсурдно да е, проява на емпатия към другия. Той е виновникът, но ние да проявим разбиране за това, че той страда в момента, от това че ни е наранил. И да си дадем сметка, че ние също можем да бъдем в позицията на хората, които са наранили. И можем да страдаме. И да сме готови по този начин разбирайки го, приемайки го, да му дадем прошка, така че този процес отнема време.

- А кога имаме така наречената евтина, фалшива прошка.

- Евтината прошка, всъщност е точно тази прошка, която търси някакви преки пътищата, шорткът, така да се каже, без да се премине през този процес на прошката. Тогава имаме псевдопрошка, имитация на прошка. И понякога хората са склонни на такава, просто от страх да не изгубят другия. Те искат да запазят връзката си, и въпреки че са много наранени, решават да не преминат през процеса. Най-лесният и бърз начин е да простят, за да не изгубят другия.

Може да бъде и от чувството за дълг. "Аз трябва да ти простя". Нали сега по Сирни Заговезни си прощаваме и може да кажем "Ами тъй като съм християнин, аз съм длъжен да простя". Или пък от чувството за вина, нали ако не простя, съм лош човек. Ето това са такива подтици към прошка, които могат да ни доведат до една лесна прошка. Или пък може да се чувстваме притиснати да простим, ако сме зависими от другия - финансово, икономически. Или пък ако сме хора, които просто не искат да влязат в конфликт, да кажат "Ти ме обиди, нарани ме".

Или понякога може да бъде дори и чувството за морално превъзходство - прощавам ти, защото аз съм добър човек. Нарани ме, но аз съм благороден.

Но евтината прошка, тя може да доведе до временно подобрение на отношенията или пък на чувството, че сме се освободили от болката. Но всъщност това е като една рана, която не е почистена и болката ще си остане и ще продължи отвътре да гнои. И рано или късно, отново да бъде на дневен ред, болката.

Споделете

Лайф коуч Иван Мирчев: Евтината прошка не освобождава нито приемащия, нито даващия

Росица Генчева - Пазител на традициите в раздел "Кулинария"

Ерол Мюмюн: Следвам мисията си - да превърнем Кърджали в нашия приятен дом за живеене

Роса Соколова представи книгата си завет в прегръдката на Керимовата къща

"Вкусен следобед" - в неделя с Радка Петкова

20 години магия със "101 каба гайди“

С 200 на сто повече са диабетиците у нас за по-малко от 20 години

Ученици от клуб ИстОрика ще задават въпроси в историческото предаване на БНТ

Радио Кърджали

За БНР