Двойката лебеди във Водното огледало в Кърджали вече търси място за гнездо

публикувано на 26.02.24 в 10:40

Снимка: Станислава Георгиева

интервю на Станислава Георгиева с Христо Христов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Двойката неми лебеди в чапловата колония в Кърджали вече търси място за гнездо, в което да се излюпят малките птици. И тази зима Водното огледало приюти ято лебеди от северни територии, които скоро ще отлетят. В Арда ще остане само постоянно живеещата двойка птици. Любопитен момент е, че малките, като поотраснат, не остават, а търсят други места за живот, коментира експертът Христо Христов.

"Една двойка лебеди иска 50-60 декара минимум Водно огледало, с тръстики и върби. Най-вероятно по-младите отиват да си търсят други места. Те остават в язовира за известно време, 1-2 години докато навършат полова зрелост и след това, вероятно, отиват по- влажните зони в Гърция."

Христо Христов припомни, че лебедите както почти всички водоплаващи птици, живеят на двойки и си имат територия която окупират, те не са колониални видове, както чаплите.

Традиционно всяка година във Водното огледало в Кърджали или в язовир Студен кладенец и някои други влажни зони в района зимуват едно-две ята лебеди. Последните зими, които не са толкова студени, това са предимно неми лебеди. В предишни години е имало и пойни, както и тундрови.

"Вече три години нямаме наблюдения на пойни. Тази година зимата имаше наблюдение в язовир Ивайловград на едно малко ято пойни, но тук нямаме. Много е мека зимата. Ако стане много студено и замръзнат техните водоеми, тогава слизат на юг", обясни Христо Христов.

Според него би било добре да "стане някакъв проект да ги опръстеним (младите лебеди, които се излюпват всяка година в района, бел.р.) да видим къде отиват. Нормално те остават във водоемите около родителите си и опитват да направят нови гнезда, но тук нашият водоем е много малък. Една двойка лебеди иска 50-60 декара минимум водно огледало с тръстики и върби - горе-долу нашето отговаря само за една двойка и най-вероятно младите отиват да си търсят други места", смята Христо Христов. Те остават в язовира само известно време - за една-две години, докато навършат полова зрелост и след това вероятно отиват по влажните зони в Гърция, предполага специалистът.

Неговият апел е хората да не хранят дивите животни. Но в случая с лебедите хвърлянето на храна и хляб, може да изиграе възпитаващ ефект за децата и младите хора. "На запад в западните държави, където има много влажни зони в Холандия, Германия, в Полша, в Англия, хората навсякъде ги хранят, хвърлят им хляб. Не е най-типичната храна за тях. Но пък от друга страна специално за лебедите по-добре да им хвърлят нещо, да учат децата, че има природа и да обичат природата, а не да ги стрелят с прашки и с въздушни пушки. Да има грижа, защото птиците са красиви и полезни... Да ги ценим и обичаме, защотоние сме част от техния свят и те от нашия и трябва да живеем заедно", коментира Христо Христов.