В златоградското село Кушла, посрещат странника и с добра дума, с открита душа и с готовност да помогнат. Откак са станали известни в медиите с богатството на планината си – мумио, „черното злато“ на Родопа, местните са отворили домовете и сърцата си.
Село Кушла е в края на България, на точно 100 метра от границата с Гърция. В него живеят вероятно най-щастливите хора у нас. В последните години стана известно с това, че там е единственото в страната находище на мумио. Думата идва от гръцката „мумия“, което означава „запазено, съхранено тяло“. Хора от цяла България, а и от чужбина, които имат проблеми с кости, със стави, преживели дори катастрофи и сериозни травми, търсят този лек, скрит дълбоко в пазвата на Източните Родопи. Местните, останали вече едва двадесетина възрастни, се хвалят, че са изцерили и Бойко Борисов, преди години, когато пострада при игра на футбол.
От бабите си знаят за мумиото, което лекува „вчупено най-много“. Не знаят кой и кога го е открил, но знаят, че много хора са останали доволни и се връщат многократно. „Не сме специални, само мумия даваме. Млого е лековита. И млого се обаждат. И млого хора благодаряват. Даже някои викат, че и от ракови заболявания малко имяли са полза“, разказва баба Севдалина. Така, наслаждавайки се на поредното журналистическо внимание местните баби хвалят стоката си.
Съществуват много легенди и истории за мумио. То е вещество, за което се знае от далечни времена, но дори и днес, тайните на неговия естествен произход не са напълно разкрити. Информация сочи, че е използвано в народната медицина в продължение на почти две хилядолетия. Това е вещество, състоящо се от органични и неорганични елементи. Съдържа макро- и микроелементи, сред които калий, натрий, магнезий, желязо, цинк, мед, йод, манган, селен, фосфор, кобалт, никел, хром и т.н., витамини: витамин В-комплекс, А, В, С и Р; есенциални мастни киселини, силициев диоксид, сяра, пептиди и други.
Местните хора, разбира се, не са запознати в такива подробности с богатството си. Те просто го добиват. А това е изключително трудоемък процес. Жилата, както я наричат, в планината им, е само една, на точно определено място. Копаят дълбоко, до 3 метра, а и повече. Трябват определени метеорологични условия. Изваждат глината с ръце. Почистват от камъни и пръст. Жените я овалват на черни топки, големи колкото средна ябълка, около 200 гр., сушат на слънце няколко дни. След това разтварят във вода и пият.
Имат подкрепата и на кмета на селото Севдалин Хаджиев. Изследването на веществото струва скъпо. Затова са правени частични такива. Една от версиите за откриването на находището е, че животни, водени от инстинкта да си набавят необходими минерали, са го посочили.
„Има много голям интерес. Имам много благодарствени писма вкъщи и много съобщения получавам, благодарности. Много помага. Много е търсено за ставни, за костни болести, това, което има нужда от калций“, казва кметът.
Севдалин Хаджиев с охота посреща гости и разказва. Според една от версиите за създаването на Кушла, началото на селото поставят няколко семейства, които се заселили от гръцко, защото имали кушли, кошари по тези места. То е може би единственото, чиито жители съжаляват, че е свършила войната. Старите хора разказвали, че навремето немците са имали план да построят жп линия през планината, която щяла да преминава и през Кушла. Но краят на войната и оттеглянето на немската войска осуетили този план.
При поставянето на границата, след края на войната, селото е разделено от двете ѝ страни. Дълги години братя и сестри, родители и деца от двете страни на браздата не са можели да се видят. Затова сега местните са доволни, че могат да си ходят на гости с близките в гръцко. В селото навремето е имало над 300 жители – горна, средна и долна махала. Имало училище с поне 80 ученици.
Сега там живеят една 22 души, до един възрастни. Нямат лекар, аптека, нито магазин, но са доволни от живота си. Отглеждат си крави, които им дават мляко, сирене, масло, месо. Произвеждат си и зеленчуци. Трудно може да се каже, че до селото има изграден път, по-скоро е като горски, черен. Но по думите на кмета в този мандат построяването му ще е приоритет. Вода от чешмите в къщите тече от едва 12 години. Благодарни са на кмета, че им е извоювал тази придобивка. Сметките им за ток стигат до около 5 лв. Няма интернет, защото няма как да се изплати такава инвестиция, няма кой да го ползва. Но все пак кметът не се е отказал да полага усилия да възкреси родното си село.
Както в повечето такива места в България, кметът е всичко, включително нещо като куриер между бабите и дядовците и децата им, които са в Златоград. Изпълнява поръчките за лекарства и храни на старите, а на младите носи армаганите от село.
В с. Кушла полагат големи усилия, за да привлекат туристи. В близост има природни феномени. Някои ентусиасти опитват да развиват селски туризъм. Вече има една къща за гости. Включват се и в инициативи на община Златоград. Но въпреки всички усилия селото умира. „Демографската криза няма да подмине и нас“, тъжен е кметът Севдалин Хаджиев.
И въпреки това, в с. Кушла живеят вероятно най-позитивните, удовлетворени и щастливи в немноготията си хора.
Целият репортаж можете да чуете в прикачения звуков файл.
След тов а Нурай Садулов ще ни отведе, не къде да е, а в страната на любовта и виното с рубриката "Франция, Мон Амур!". Очакват ни изненади, само останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца, и онлайн, в реално време на binar.bg Желая Ви приятно слушане!
Ако ви се пие хубаво вино, извън празника на любовта и виното, защото алкохолът от грозде е сам по себе си е празник за душата и сетивата, задължително се отбийте в Момчилград . Там се намира единствената винарска изба в област Кърджали , а собственикът й Венцислав Драмалиев се отличава с ентусиазъм, креативен подход при..
Милко Бошнаков е не само музикален редактор в Радио Благоевград, но и отдаден народен певец, който се стреми да съхранява и популяризира българския фолклор. В последния си музикален проект той представя пет нови песни, сред които „Майчинко, стара майчинко“, „Карамфилчето“, „Сърце ми гори“, „Врано конче“ и „Кито, моме“. Освен това, към тези песни са..
На Сирни Заговезни в село Мезек ще се отбележи един от най-очакваните празници – "Кукери - бабушери". Традицията на този празник е възстановена през 2016 г., след дълго прекъсване, и днес продължава да радва местните и гостите на селото. За празника ни разказва Мария Христонева, секретар на читалище „Изгрев 1921“ в Мезек. „Празникът не се е провеждал..
В Ивайловград ще отбележи един от най-значимите си празници – Кукеровден. В квартал Лъджа, където се събира местната кукерска група, подготовката е в разгара си. Както всяка година, покрай Сирни Заговезни, тази година на 1 март, ще се чества този уникален обичай, който съчетава традиция, ритуали и добри пожелания за здраве и берекет. Ръководителят на..
Министърът на околната среда и водите Манол Генов отговори на питането за острата задушлима миризма, която предизвика тревога у кърджалийци преди дни. Като административно-формален обаче бе определен този отговор от секретаря на регионалната структура на „Продължаваме промяната“ Джевдет Мустафа. „От този отговор не става ясно най-важното според мене..
Песни, танци и стихове на турски, български и ромски ще има тази година в концерта , посветен на 21 февруари, Ден на майчиния език. Секретарят на НЧ "Юмер Лютфи" Мюзеки Ахмед: "Традиционно, нашето читалище "Юмер Лютфи" от години отбелязва Международния ден на майчиния език, 21 февруари, с песни, танци и стихове. Тази година ние решихме на..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478