Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Милан Миланов: 34 години след 10 ноември, отново внимаваме какво и пред кого говорим

Преди 34 години, през 1989-та, днешният 10 ноември сложи край на един 45-годишен период в новата история на България и постави началото на Прехода. 

Генералният секретар на БКП и председател на Държавния съвет (тогавашното правителство) Тодор Живков, който управляваше еднолично страната в продължение на 33 години, беше свален от власт чрез вътрешнопартиен преврат по време на пленум на централния комитет на партията. Това даде началото на процес на политически промени в страната и преход към демокрация и пазарна икономика.

"Този ден беше очакван от всички и особено от нас, които работехме в партийните структури. Доста преди провеждането на самия пленум се говореше, че се подготвя един пленум, на който ще има много важни исторически решения и под сурдинка се говореше, че се очаква оставката на генералния секретар на централния комитет на  партията Тодор Живков. Същия ден от сутринта се чувстваше някаква напрегнатост, в партийния комитет обичайно си вървеше работата, но се очакваше новината. Секретарят на общински комитет на партията ме срещна в коридора и ми каза. Ние, особено по-младите партийни работници, приехме новината с радост и с надежда, че нещата в България могат да  тръгнат по нов път, който да доведе до подобряване на ситуацията, защото вече се усещаше, чe икономически не е добре". Това разказа в ефира на Радио Кърджали Милан Миланов, който по онова време е на щатна работа като завеждащ отдел в Общинския комитет на БКП в Кърджали.

Тогава надеждите са били, че задаващите се кризи ще бъдат преодолени, недъзите ще бъдат изправени и ще се тръгне по един нов път, който да доведе до просперитет на нацията и до облагороден "социализъм с човешко лице", спомня си Милан Миланов.

Надеждата за това се появява още с идването на Михаил Горбачов начело на комунистическата партия в Съветския съюз и периода на гласност и перестройка. В България обаче вятърът на промяната вее по-бавно и по-слабо. "Хората живееха в едно общество, при което нямаше свобода на словото, нямаше възможност да се изявяваш свободно. Имаше една уравниловка в техния икономически живот и социален статус. И имайки предвид западния начин на живот, за който си правихме изводи по филми основно и по прочетени материали, книги и така нататък, хората жадуваха това да се случи и при нас, да се пътува свободно, да се живее свободно. Всичко това доведе до тези промени, но, за съжаление, ми се струва, че специално за нашата страна се подходи по много драстичен краен начин във времето на прехода", коментира Милан Миланов. И уточни, че визира крайното и тотално отрицание на всичко направено до момента.

"Ние се опитахме да приложим закон за тоталното отрицание на миналото. Не се опитахме нещо положително от онзи период и то основно в социалната сфера да го пренесем или да го пригодим към новите условия. Само да напомня за така наречените ликвидационни съвети, приети със закон в земеделието и ние го обърнахме земеделието до дървеното рало, до отделната нивичка с един-два декара, докато светът вървеше към уедряване, комасация на земята...", припомни Миланов. За него това е голямата грешка на прехода в икономическата област, която доведе дотам, че сега България не произвежда, а внася земеделски продукти. 

Другата голяма грешка е, че по време на прехода се допусна да се сринат двата основни стълба на социалната сфера - здравеопазването и образованието.

"Ето, статистиката показва, че около половината от завършващите средно образование в момента са функционално неграмотни. Сега може в конституцията да е записано, че всички имат достъп до безплатно здравеопазване. Ами вижте, няма няма начин да не си платиш, не говоря само за лекарствата, човек постъпвайки в болница може да е хоспитализиран за един ден, за два дена по пътеката. И прави доплащане. Здравеопазване няма от държавата. Сега здравеопазването го превърнахме в търговия, защото лечебните заведения са търговски дружества. Затова не бива да ни учудва носталгията на хората  по времето отпреди 10 ноември", коментира Милан Миланов.

По дух и демократизъм сме много далече от американците и все още не сме ги стигнали, направи препратка Миланов към популярната песен на Тодор Колев "Как ще ги стигнем американците".

"Сега се наложи едно такова понятие "политкоректно", нали така? Означава, ако искаш да бъдеш харесван, да просперираш, трябва да говориш онова, което ще се хареса на тези, които управляват, и ще се хареса и на онези, към които ние сме се приобщили, сме партньори. Ако изразиш малко по-различно мнение, значи няма перспектива, по някакъв начин ще бъде потисната, не физически, разбира се, но ще се създаде затруднение в развитието. Това ме притеснява, защото това е далече от разбирането за демокрация", каза Милан Миланов. Той припомни, че преди 1989 г. също хората си налагаха автоцензура и внимаваха какво къзват, къде го казват. Сега е подобно, според него.

"Сега имаме определени постижения като общество, но не е онова, на което всички се надявахме", категоричен е Милан Миланов.


Целият разговор може да чуете в прикачения звуков файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Павел Павлов

Павел Павлов: Забраната на вейповете е недостатъчна и неефективна мярка

Държавата обеща да стовари цялата си репресивна сила върху дилърите на дрога. Това е една от новините след проведения преди ден Консултативен съвет за национална сигурност при президента.  Рекламата на вейп устройствата да бъде забранена, поискаха пък родителски организации и лекари.  Забраната на вейповете беше приета на първо четене в парламента,..

публикувано на 20.02.25 в 18:37

Високите цени във веригите са в ущърб на българския потребител, смятат от "Системата ни убива"

Вторият бойкот на хранителните вериги на 20 февруари заради високите цени е с акцент да не се пазарува единствено от търговските вериги. Организаторите призоваха потребителите да подкрепят малките магазини и българските производители, които ежедневно са мачкани от веригите. Ефектът от първия, който се проведе на 13 февруари, е добър, отчете Нели..

публикувано на 20.02.25 в 16:49

Приемът в детските градини в Кърджали започва на 1 април

Приемът в детските градини и яслените групи в Кърджали ще започне на 1 април, а не както беше досега - от първи март, и ще продължи само един месец - до последния работен ден на април, съобщиха от общинската администрация в Кърджали. Това е една от промените в Наредбата за записване, отписване и преместване на децата от детските градини, яслените..

публикувано на 20.02.25 в 16:11

платена публикация
За шеста година Фонд за подкрепа на бизнеса в Крумовград финансира проекти

Фондът за подкрепа и насърчаване на микро, малък и среден бизнес в община Крумовград откри нов приемен период за финансиране на проекти. Сдружението е учредено от златодобивната компания "Дънди прешъс металс" Крумовград и общината в града. То се ползва с голяма популярност от представителите на бизнеса в родопския град.  "Обявили сме, че Фондът..

обновено на 18.02.25 в 17:39

Антоанета Василева: Бум на сигналите за сексуална онлайн експлоатациа, само за година те са достигнали 1 750 000

Рекорден скок на сигналите за сексуална онлайн експлоатациа отчитат за 2024 година от Националния център за безопасен интернет. 1 милион и 750 хиляди са били те през миналата година, докато през предходната 2023 – броят им е бил 46 000. Това каза в интервю за радио Кърджали Антоанета Василева, координатор на Националния център за..

публикувано на 18.02.25 в 17:34

Благотворителен турнир "Да помогнем на Арджан" ще се проведе в Кърджали

Волейболен турнир ще се проведе на 23 февруари, неделя, от 10 часа в зала „Арпезос“ в Кърджали. Каузата е „Да помогнем на Арджан“ . Вече няколко отбора от Кърджали, Кирково и Момчилград са заявили желание за участие. Записването продължава, каза организаторът Боян Вазов. Входът ще е свободен. В залата ще бъдат поставени кутии за..

публикувано на 18.02.25 в 10:23
доц. Михаил Околийски

Доц. Михаил Околийски: В България липсва воля за подобряване в психично-здравното обслужване

Наблюдаваме ефекта на дългогодишното занемаряване от психично-здравното обслужване у нас, което се дължи на стигматизирането на психичното здраве, оставянето му в „задния двор“ на медицината. С това върви както липсата на достатъчно финансиране и довеждането на новите, модерни подходи на лечение, психо-социална рехабилитация, наблюдение на..

публикувано на 14.02.25 в 17:00