"Правихме проучвания за всички язовири в България, над 20, при които е имало изселвания на села - частични или пълни, в зависимост от това дали попадат в чашите или остават на брега или във вододайната зона. От 1945 година е първият язовир "Александър Стамболийски" при Севлиево, до последния тука близо до Кърджали - вододайният "Боровица", който през 1980-82-ра започва строителството и там става едно изселване на две махали", разказа за Радио Кърджали доц. д-р Петър Петров от екипа изследователи.
В района на Източните Родопи първо започва строителството на "Студен кладенец", последвано след година-две от това на яз. "Кърджали". Учените са установили любопитни разлики и моменти при изселването на хората от селищата по двата водоема. Докато селата, които попадали в чашата на "Студен кладенец" са по-големи и компактни, тези по бреговете на "Кърджали" са били пръснати махали.
"Това беше един от големите проблеми - да разберем кое е махала, кое село. По един начин ги е водила околийската администрация в Кърджали, по друг начин хората на място ги знаят и постоянно се получаваха някакви несъответствия. Даже имената по различен начин ги знаят местните хора", коментира доц. Петров.
Той уточни, че по това време държавата вече има някакъв опит, но той е "лош опит", тъй като първите изселвания около яз. "Искър", направени малко преди това, не са особено сполучливи. "Те са по времето на Вълко Червенков. Тогава се е правил опит да бъдат насочвани хората към конкретни места, за да работят там в държавни земеделски стопанства или в крупните, създаващи се по това време предприятия, което не се е харесвало на хората - да ти кажат къде да отидеш и там да продължи останалата част от живота ти. Тук (в района на Кърджали, б.р.) като че ли се е пипало с по-мека ръка, защото вече е имало този опит с предните два язовира. Опитали са се все пак - по това време започват при Рудозем, Мадан и на други места рудниците да се експлоатират по-мащабно, но хората не са искали да отидат там на работа. И в крайна сметка са им предоставили възможност да се изселят, където има земи, в близост до Кърджали и Хасково", обясни доц. Петров.
Изселването на селищата в чашката на яз. "Кърджали" се проточва, въпреки че постановленията за двата водоема излизат по едно и също време. Освен че са разпръснати, има неточности и в картата, по която са описани населените места и махалите, подлежащи на изселване. Проектантите са работели по нея и в постановлението на Министерския съвет били въведени имена на махали, които, оказало се, никой в района не знаел, че се наричат по този начин. "Така че отначало има една кореспонденция - какво сега ще изселваме? Кого? Ама къде се намира? Има ли го? Няма ли го?", коментира доц. Петър Петров.
Изненадата за него при третия язовир в Източните Родопи - вододайният "Боровица", е липсата на електричество в околните села до началото на 80-те години, когато започва строителството му.
"Хората десет и повече години преди изселването живеят в една несигурност, но и в лоши битови условия. Там, мисля, 1972 година, се прокарва електропровод, за да се електрифицира село Безводно. Селото, което е изселено, то е при язовирната стена, казвало се е Кадънка. Електропроводът минава на около стотина метра от него, за да отиде в Безводно, но не е теглена една жица, за да се вкара електрически ток в Кадънка, защото явно в погледа на управляващите то не си заслужава, след като след десет години ще бъде изселено. Тези хора, над сто жители, не са имали ток и са били и с газените лампи до 1982 г.", разказва ученият.
Проучването е показало и как са реагирали различните поколения при изселванията от родните им домове. Докато младите се радвали и за тях преместването е било спасение, "при по-старите е точно обратното - има драматични случаи как не искат да тръгнат и са готови да тръгнат, чак когато започне и стигне до коляно завиряването", разказват архивите.
В Кърджали голяма е помощта, която учените получават от трудовете на Мара Михайлова, която е документирала много добре изселванията в района на яз. "Студен кладенец".
Интересът на етнолозите в Източните Родопи е насочен и към един неизяснен казус, свързан със старото село Островица. Някога там е имало параклис, който е построен през 30-те години на ХХ век от преселници от Дедеагач и селата около Дедеагач, които се заселват в Островица. Проблемът е, че никой днес не помни и не знае как се казвал този параклис, който отдавна е разрушен. И въпреки че останките му все още се виждат близо до брега на язовира, на около километър от сегашното село, да се стигне до него е почни невъзможно, заради непристъпната гора, разказа още доц. Петров. Той отправи молба, ако някой знае каквото и да било за този малък храм, да направи връзка с учените, за да се възстанови информацията в пълнота. Още повече, че в Държавния архив в Кърджали се пазят снимки от празничен курбан край параклиса край Островица от 50-те години на миналия век, но те не разкриват всичко за него.
В прикачения звуков файл може да чуете целия разговор на Станислава Георгиева с доц. д-р Петър Петров.
Всички партии обещават преди изборите, че образованието ще е приоритет, но след това бързо го забравят. Българските учители очакват да получат обещаното увеличение на средствата, предоставяни от бюджета за сферата на образованието, включително и вдигане на възнагражденията. От коментарите напоследък в публичното пространство за замразяване на..
Силви Кирилов, най-възрастният депутат, кандидатура на „Има такъв народ“, да бъде избран за председател на Народното събрание, „защото това рязко ще стесни възможността на Борисов да бяга от отговорност и ще го постави във все по-тежко положение спрямо натиска на Пеевски да бъде включен официално във властта“. Такава надежда изрази в ефира на..
Големи удари понесоха фермерите в област Кърджали през тази година, като един от основните беше сушата. „ Ние след 15-ти юли започнахме да храним животните все едно сме посред зима“, каза в ефира на Радио Кърджали Бойко Синапов, председател на сдружение „Обединени български животновъди“. Той увери, че фермерите са се подготвили с фуражи за..
Навършиха се 7 години от смъртта на световноизвестният тежкоатлет Наим Сюлейманоглу. Валентин Гемеджиев е бил един от помощник треньорите му. В разговора ни с Валентин Гемеджиев той описа Наим с думите ”От 3-ти клас откакто го взимахме от 9 годишна възраст до неговото израстване бяхме непрекъснато заедно в нашия отбор, той просто още от малък..
" Това, което прави впечатление и на мен като експерт в сферата на потребителските права, също и на самите потребители е, че много често в кампаниите за отстъпки попадат стоки, които не са чак толкова желание от гледна точка на съотношението. Направих екранни снимки на магазини, които предлагат техника. Направих го преди месец, за да видя какво..
Рухна митът, че Ахмед Доган е направил всичко за малцинствата в България. Много проблеми на хората бяха решени през последните една -две години от Делян Пеевски и парламентарната група на ДПС, а те не бяха решавани 34 години, коментира в ефира на Радио Кърджали депутатът от ДПС - Ново начало Байрам Байрам, който е и заместник -председател на..
Шестнадесет са номинираните за приза "Спортист на годината" за 2024-а, който Община Кърджали връчва ежегодно на изявени и доказали се спортисти, казаза Радио Кърджали заместник-кметът Веселина Тихомирова. Предложенията са от 11 клуба - по 10 вида спорт. Те са разпределени в две категории - „мъже и жени“ и „юноши и девойки“...
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478