Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Потопеното наследство" разказва историята на изселените села при строителството на язовирите

3
доц. д-р Петър Петров, ИЕФЕМ-БАН
Снимка: Радио Кърджали

Язовирите "Студен кладенец", "Кърджали" и "Боровица" и около 20 селища около тях, жителите на които са изселени по време на строежите на водоемите, бяха част от мащабно проучване на екип учени от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Проектът обхвана над 70 селища, останали в границите на над 20 язовира в цялата страна. Резултат от четиригодишното изследване е фотоизложбата  „Потопеното наследство“, която до края на септември може да се види във фоайето на Етнографския музей в София, а след това ще гостува в градове в страната. 

"Правихме  проучвания за всички язовири в България, над 20, при които е имало изселвания на села - частични или пълни, в зависимост от това дали попадат в чашите или остават на брега или във вододайната зона. От 1945 година е първият язовир "Александър Стамболийски" при Севлиево, до последния тука близо до Кърджали - вододайният "Боровица", който през 1980-82-ра започва строителството и там става  едно изселване на две махали", разказа за Радио Кърджали доц. д-р Петър Петров от екипа изследователи.

В района на Източните Родопи първо започва строителството на "Студен кладенец", последвано след година-две от това на яз. "Кърджали". Учените са установили любопитни разлики и моменти при изселването на хората от селищата по двата водоема. Докато селата, които попадали в чашата на "Студен кладенец" са по-големи и компактни, тези по бреговете на "Кърджали" са били пръснати махали.

"Това беше един от големите проблеми - да разберем кое е махала, кое село. По един начин ги е водила околийската администрация в Кърджали, по друг начин хората на място ги знаят и постоянно се получаваха някакви несъответствия. Даже имената по различен начин ги знаят местните хора", коментира доц. Петров.

Той уточни, че по това време държавата вече има някакъв опит, но той е "лош опит", тъй като първите изселвания около яз. "Искър", направени малко преди това, не са особено сполучливи. "Те са по времето на Вълко Червенков. Тогава се е правил опит да бъдат насочвани хората към конкретни места, за да работят там в държавни земеделски стопанства или в крупните, създаващи се по това време предприятия, което не се е харесвало на хората - да ти кажат къде да отидеш и там да продължи останалата част от живота ти. Тук (в района на Кърджали, б.р.) като че ли се е пипало с по-мека ръка, защото вече е имало този опит с предните два язовира. Опитали са се все пак - по това време започват при Рудозем, Мадан и на други места рудниците да се експлоатират по-мащабно, но хората не са искали да отидат там на работа. И в крайна сметка са им предоставили възможност да се изселят, където има земи, в близост до Кърджали и Хасково", обясни доц. Петров.

Изселването на селищата в чашката на яз. "Кърджали" се проточва, въпреки че постановленията за двата водоема излизат по едно и също време. Освен че са разпръснати, има неточности и в картата, по която са описани населените места и махалите, подлежащи на изселване. Проектантите са работели по нея и в постановлението на Министерския съвет били въведени имена на махали, които, оказало се, никой в района не знаел, че се наричат по този начин. "Така че отначало има една кореспонденция - какво сега ще изселваме? Кого? Ама къде се намира? Има ли го? Няма ли го?", коментира доц. Петър Петров.

Изненадата за него при третия язовир в Източните Родопи - вододайният "Боровица", е липсата на електричество в околните села до началото на 80-те години, когато започва строителството му.

"Хората десет и повече години преди изселването живеят в една несигурност, но и в лоши битови условия. Там, мисля, 1972 година, се прокарва електропровод, за да се електрифицира село Безводно. Селото, което е изселено, то е при язовирната стена, казвало се е Кадънка. Електропроводът минава на около стотина метра от него, за да отиде в Безводно, но не е теглена една жица, за да се вкара електрически ток в Кадънка, защото явно в погледа на управляващите то не си заслужава, след като след десет години ще  бъде изселено. Тези хора, над сто жители, не са имали ток и са били и с газените лампи до 1982 г.", разказва ученият.

Проучването е показало и как са реагирали различните поколения при изселванията от родните им домове. Докато младите се радвали и за тях преместването е било спасение, "при по-старите е точно обратното - има драматични случаи как не искат да тръгнат и са готови да тръгнат, чак когато започне и стигне до коляно завиряването", разказват архивите.

В Кърджали голяма е помощта, която учените получават от трудовете на Мара Михайлова, която е документирала много добре изселванията в района на яз. "Студен кладенец".

Интересът на етнолозите в Източните Родопи е насочен и към един неизяснен казус, свързан със старото село Островица. Някога там е имало параклис, който е построен през 30-те години на ХХ век от преселници от Дедеагач и селата около Дедеагач, които се заселват в Островица. Проблемът е, че никой днес не помни и не знае как се казвал този параклис, който отдавна е разрушен. И въпреки че останките му все още се виждат близо до брега на язовира, на около километър от сегашното село, да се стигне до него е почни невъзможно, заради непристъпната гора, разказа още доц. Петров. Той отправи молба, ако някой знае каквото и да било за този малък храм, да направи връзка с учените, за да се възстанови информацията в пълнота. Още повече, че в Държавния архив в Кърджали се пазят снимки от празничен курбан край параклиса край Островица от 50-те години на миналия век, но те не разкриват всичко за него.

В прикачения звуков файл може да чуете целия разговор на Станислава Георгиева с доц. д-р Петър Петров.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Цвета Караянчева

Цвета Караянчева: В Парламента ще работя и за Кърджали

Въпреки че съм избрана за народен представител от Пловдив област, ще работя и за моите съграждани от Кърджали. В това увери народният представител от ГЕРБ-СДС Цвета Карянчева в ефира на Радио Кърджали: "Изборите минаха и аз мисля, че оттук нататък трябва всички народни представители да не бъдат вече народни представители на определена политическа..

публикувано на 04.11.24 в 11:47

Кърджалиецът Мустафа Мустафов: От свободното гмуркане, през маратона до връх Монблан

Какво е да си екстремна личност.  Да участваш в маратонско бягане, да практикуваш свободно гмуркане, да изкачиш върховете - Монблан и Елбрус.  Да се гмурнеш на дълбочина 21 метра само с маска и шнорхел, и то на един дъх. Да, има такива хора. Един от тях е кърджалиецът Мустафа Мустафов и е правил всичко това, което описахме...

публикувано на 03.11.24 в 13:46

Иво Никодимов: Победата на ДПС-Ново начало в Кърджали е символна

Как топрепортерът на БНТ Иво Никодимов видя изборите в Кърджали, какво е бъдещето на двете крила на ДПС, ще става ли още по-интересно противоборството между тях и предреши ли асфалта изборния резултат в областния град? Разговорът е на Радка Петкова. "Каква е съдбата на двете фракции, свързани с ДПС тук, и в национален план, как мислите?"..

публикувано на 30.10.24 в 13:06

Беркант Барзат: Многото жалби и много добрата работа на СИК отличиха изборите на 27 октомври

Осем политически сили - партии и коалиции, влизат в новия български парламент при 100 процента обработени протоколи на СИК в РИК. Това са ГЕРБ-СДС, Продължаваме промяната-Демократична България, Възраждане, ДПС-Ново начало, БСП-Обединена левица, Алианс за права и свободи, Има такъв народ и МЕЧ. Величие с 3.999 % от гласовете на избирателите остава извън..

публикувано на 29.10.24 в 14:36
Петко Петков, изпълнителен директор на

Петко Петков от "Галъп": Ръстът на активността е добрата новина в тези избори

Над една четвърт от гласувалите в неделя са решили за кого да дадат гласа си два-три дни преди вота или минути преди да застанат пред урната. Това сочат наблюденията на социолози и политолози след приключилите седми поредни предсрочни парламентарни избори за Народно събрание. Българският избирател изненада приятно социолозите, като повиши..

публикувано на 29.10.24 в 01:08
Проф. Тодор Галунов:

Проф. Галунов: Новите депутати са длъжни да съставят правителство

  Изненадата на отминалите избори беше превеса, който постигна формацията около Делян Пеевски пред тази, водена от Ахмед Доган. Партиите в новия парламент задължително трябва да се разберат и да направят някакво правителство. Не е нужно даже да е много дългосрочно, но да надмогнат партийните си интереси и да действат държавнически. Така би могло..

публикувано на 29.10.24 в 00:44
Слави Василев

Слави Василев: Демокрацията у нас става фасадно понятие

Мит е, че българските граждани са спечелени от политиците въз основа на идеи, убеждения и ценности. От много дълги години предизборна кампания на практика липсва. Много от гласоподавателите са избрали за кого да дадат вота си буквално пред урните. Това каза в ефира на Радио Кърджали политическият наблюдател и анализатор Слави Василев. Не..

публикувано на 29.10.24 в 00:16