Какво означава вълната на насилие, която като че ли се отприщи след случая с 18-годишната Дебора от Стара Загора? Има ли предупредителни сигнали за насилие в семейството, какъв е профилът на насилниците, и има ли психологически техники за неутрализиране на хората, склонни да използват физическа сила. Коментира психотелесният терапевт Кремена Станилова. С нея разговаря Радка Петкова.
- Как си обясняваме толкова жестокост, толкова насилие над един човек. Защо се случва това?
- .......истината е, че в нас дреме едно животно в онзи смисъл, че нямаме социален контрол или осмисляне, когато сме импулсивни и нямаме изградена личностова структура, за да осъзнаваме какво правим на другия човек. Или най-малкото може да осъзнаваме, но да няма грам емпатичност към другия човек. Така че винаги в нас има една такава енергия, която е разрушителна.
Въпросът е, че когато имаме изградени здрави личностови структури, ние търсим решения, които са добри за нас, добри и за другите и имаме социално отговорно поведение, емпатично. Докато тук вече говорим за някаква и психопатия, и социопатия, нещо извън нормата.
- Тоест човекът, който го е извършил според вас е извън нормата или на границата?
- Ами предполагам, защото такова едно насилие не е оправдано особено когато е с особена жестокост. Това е изведен до краен предел садизъм. Сега трябва да сме абсолютно откровени и честни пред нас самите - садизмът и мазохизмът са част от болната агресия.
- И една динамика в отношенията, нали?....
- Точно така......Защото когато ние се закачаме към определен такъв случай, може би някакви части от нас се закачат. Но в нас има и един садист има и един мазохист, макар че в може би в много по-малка степен проявяваме това. Ние всички се шокираме от подобно нещо, но отдолу зад шока ни може да стоят много неща. В триъгълника на Карпман, ние въртим едни роли на контрол, на преследвач, или насилник, жертва и спасител. И обикновено когато сме в ролята на спасителя или този, който се възмущава как е възможно, опитва се да реши някак си нещата, и то доста напористо, твърде възможно е спасителят да се е дистанцирал от себе си, от собствения си вътрешен насилник или пък жертва. Защото е много по-социо, приемливо да съм спасител, отколкото да си призная, че може би в мен има един насилник.
Истината е, че аз много обичам да наблюдавам комуникацията, нали това е сферата, в която работя. Най-добре този тип садистично общуване се проявява дори от хора, които се манифестираха като спасители в този казус. Тоест онова, което виждаме като крайно проявление, тази физическа жестокост, често е плод на много дълго време неглижиране на садистично поведение, емоционално насилие по-скоро в садистичния спектър. Но пък трябва да знаем, че садистът или насилникът винаги е някъде мазохист или жертва. Тоест не може да сочим непрекъснато с пръст. Да, жертвата е тази, която е потърпевша, но ние не знаем дори и динамиката /в отношенията, бел.ред./ как тече.
.....какво се е случило, как се е случило? Защото жертвата, макар и потърпевша, тя има своя принос да е там. Не казвам, че жертвата е виновна, но ние ще се откачим от такъв тип и комуникация, и взаимоотношения когато осъзнаем, ако аз съм в ролята на жертва, защо стоим. Може би е имало други белези, които аз не съм забелязала. Може би съм неглижирала много белези на психическо насилие. Истината е, че аз наблюдавам, че много хора дори не разбират, че това е насилие, което се случва...
Казахме, че физическото насилие, е физическо насилие, ОК. Ясно е - ако ни бият, ако ни измъчват, ако дори посягат на имуществото ни, да кажем лишат ни от дом, тоест правят нещо спрямо тялото ни...
.... докато психическото насилие е доста размито и не си даваме сметка, че ние много често сме психически насилници. Примерно ако упражняваме игнор непрекъснато, неглижираме определени неща, цупим се във вкъщи, или пък на приятели и ги наказваме с мълчание. Това е садистично.
.... как държавата се отнася към гражданите? Виждате игнор или неглижиране има непрекъснато от управляващите, когато масата кажат определени неща. Не - те имат друг дневен ред. Това си е насилие! Този референдум примерно, който отхвърлиха и минаха през една граница законова и казаха "Не, вашите гласове не са важни". Това е садизъм, само че ние не ги забелязваме тези неща.
Примерно контрола, задушаващата ревност, двойните стандарти и обезценяването....
Вижте в политическото говорене непрекъснато има обезценяване на политическия противник. Сексуални подигравки и омаловажаване. Това е садизъм.
И това се лее повсеместно навсякъде - и от народните ни избраници, като почнем от главата, нали рибата се вмирисва от към главата и стигнем до последния обикновен човек.
- А за профила на насилника?
И понеже ние говорихме за профила на насилника...
Не можем да кажем, че насилникът е нискообразован. Една голяма част от насилниците, перфидните насилници са високообразовани, със статус и дори уважавани в обществото, добре поставени в обществото и социо комфортни.
В същото време дори и борци за каузи.... Когато видим, че някои много се закачат за някаква социална кауза, трябва да видим компенсаторно какво има отзад, дали пък не е неосъзнато нещо, което човек не е отработил.
Така или иначе насилникът няма социален статус, може да бъде много ниско образован, може да бъде и високообразован. Тук белегът на насилника е, че той има едно много силно чувство на контрол, липса на чувство за срам и липса на емпатия или може да играе емпатия, но същото време да няма.
Един от одобрените уроци е на кърджалийската учителка от Професионалната гимназия по икономика Пламена Дюлгерова. Тя е преподавател в направление „Приложна информатика“. Дюлгерова и учителят по информатика и заместник-директор на Средно училище „Йордан Йовков“ Нурай Нури, който пък от години вече използва създаден от самия него ИИ,..
Стартира програмата „Топъл обяд“ на БЧК. Тази година ще бъдат подпомогнати 30 ученици в община Ардино, каза в сутрешния блок на Радио Кърджали Светломира Димитрова, директор на БЧК- Кърджали. „Всяка година избираме да реализираме програмата в различни общини. Децата, които ще получават храна по тази програма, са от СУ „Васил Левски“ в..
В неделя пред театъра в Кърджали от 14.30 всички хора от областта ще имат възможност да отнесат фиданки със себе си, за да засадят бъдеще за нашата планета. Доброволци ще им раздадат 20 000 дръвчета - плодни, медоносни, паркови. Инициативата е втора по рода си в Кърджали, но поредна за Гората бг. Създателят на организацията Никола..
Колко са вкусни дините, отгледани на дъното на язовир? На този въпрос могат вероятно да отговорят хората от кърджалийското село Лисиците. Селото е известно с най-дългия въжен мост у нас, на който туристи и от страната, и от чужбина прииждат, сега основно в почивните дни, дори само, за да си направят впечатляващо селфи. А той, мостът, е..
В продължение на две седмици жените от Спортно-интелектуалния клуб „Ахридос“ демонстрираха ангажираност и съпричастност, включвайки се активно в благотворителна кампания, насочена към социално уязвимите групи в обществото. С много желание и отдаденост те събраха десетки кашони, пълни с дрехи, обувки, завивки и детски играчки, които ще бъдат дарени на..
На сцената на Театрално-музикалния център в Кърджали се проведе изключителен концерт по случай 70-годишния юбилей и 50 години на сцената на един от най-талантливите акордеонисти в България – Нешко Нешев. Събитието се превърна в празник на българската музикална традиция, събрало на едно място най-обичаните фолклорни изпълнители и почитатели...
Да вярваш в любовта, да знаеш, че семейството и приятелството са значими, да браниш правдата, да вярваш, че любовта е по-силна от омразата. Тези ценности и истини са най-доброто, което можем да си пожелаем да преоткрием тази Коледа край елхата и рождението на Исус. Позабравените послания ни напомнят момчетата от група "Хоризонт", които..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478