Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отец Саръев:  Да сме благодарни на Спасителя и да учим децата си на вяра

Доброто трябва да се прави мълчаливо, без да се афишира

5
Нов иконостас посреща миряните в църквата "Св. Успение Богородично" в кв. Гледка
Снимка: Галина Стефанова

Да обичаме нашия Господ, Иисус Христос, да сме благодарни за Неговата саможертва, защото Той даде и живота си за нашето спасение. Той затова и дойде, за да ни изкупи от греха, да ни оздрави човешката природа и да ни върне в онова състояние, което беше отпреди грехопадението и да извърши спасителните и изкупителни дела, с каквито беше натоварен от Неговия Отец Небесен“. Това е посланието на Велики петък, каза в ефира на Радио Кърджали отец Боян Саръев, предстоятел на храма „Свето Успение Богородично“ в кв. Гледка в Кърджали.

Според наблюденията му хората не разбират духовните послания на Страстната седмица, а и не само. Повече се интересуват от материалността на празника – от храната и питиетата.

Родителите трябва да водят децата си в храма дори те, самите, да не са твърде канонични вярващи, счита отец Саръев.

Храмът посреща Великденските празници основно обновен. Монтиран е нов иконостас, нови тапети-стенописи, които са от стъклофибър.

Модерната и старите технологии съжителстват мирно в храма.

Хубава е така обновена църквата. Изглежда още по-внушителна, категорични са миряните, които я посещават.

Не идвам често в храма, но винаги, когато почувствам вътрешна потребност, го правя, каза кърджалийка.

„Ние сме вярващи хора. Прекрасно е. Дано всички църкви така се поддържат. Да са красиви, приветливи. Чисто. С цветя. Много ни харесва“, казаха сем. Александрови от Димитровград, които често идват на това свято място. „Младите хора трябва по-често да ходят на църква и да се молят за здраве, за щастие, защото по-хубаво от вярата в Бог няма“, категоричен е синът на сем. Александрови.


Лиляна Дънкън

След обновяването храмът е много по-красив, много по-силен, по-величествено изглежда, каза Лиляна Дънкан, която от години живее в Америка. Срещнах я в пангара (мястото в църквата, където се продават свещите). „Да работиш върху духовността на един народ е най-важното, защото всичко оттам започва – по-малко духовност, повече проблеми. Ако хората вярваха, както би трябвало да вярват, като спазват Божиите заповеди, нямаше да имаме толкова много проблеми в държавата“, смята Лиляна. Според нея вярата у нас не е много искрена, има лицемерие и мода. „Идваме се молим в храма, за добро, за хубаво. Едновременно стова, когато излеземзапочваме да се държим зле, започваме да проявяваме омраза. Не на всеки помага вярата.  Помага му, докато е в църквата. Когато излезе, забравя за какво се е молел“, сподели наблюденията си Лиляна. Според нея хората в Америка вярват искрено и се учат на това от детството си. Имат и традиции. При нас, в България не е така, тук все още има много атеисти, допълни тя. Отивайки да живее в далечната страна, изборът й за населено място се ръководел от това дали има православен храм, защото „отиваш в чужда държава, ако нямаш църква, ако нямаш вярата, ще ти бъде още по-трудно, отколкото ти е“. Личен проблем в детството я е обърнал към църквата. „И така намерих Бога“, разкри Лиляна. „Дори и да не си вярвал, ако Господ има план за тебе и реши, че ще те обърне към него, се случва, независимо какви са твоите планове, Неговите са по-важни“, категорична бе Лиляна.


Модерни иконописи от стъклофибър обновиха изцяло интериора в Църквата

Той пък е на Христова възраст. Живее в Пловдив, но е роден в Кърджали. Срещнах го също в пангара. Беше вече запалил свещ, беше се помолил, но сега се бе върнал, по думите му - за да вземе на жена си няколко малки иконки. Разговорихме се. Не се срещат много често млади хора, които искрено да носят добродетелите, на които се учим от деца. Разказа, че е имал трудно детство. Когато бил съвсем дете, баща му станал приятел с чашката и в някакъв момент майка му, за да спаси себе си и децата си, събира куфарите и заминават. Той е едно от дузината деца, които отец Боян Саръев и презвитера Красимира приемаха безвъзмездно на трапезата в църквата преди години. Сега си е дошъл, защото баща му си отива, макар че, както призна не без болка, никога в годините не е проявил бащина загриженост. Но сподели също, че „ако не беше алкохола, той със сигурност би бил най-добрият баща на този свят“. Винаги, когато може, се връща в храма. И дарява, „за да подпомагам добротата, която някога е направена за мен да продължи да се прави за други деца, дори да осигуря само една порция за дете в нужда, както аз някога съм бил дете в нужда“. Това са спомени, които няма да се изтрият никога. Той, самият, вече е родител. Осиновил е детето на съпругата си. То има проблеми и „всяко нещо за него е урок“. Като баща, би го учил на доброта, да вдигне паднал, както и той е получавал подадена ръка за помощ.

Вярата става все по-комерсиална, все повече за рейтинг, но вярвам, че все още има хора, които влизат в храма и са откровени, когато палят свещ и дават молитвата си“, не губи надежда младият благодетел. Не иска да споменавам името му, защото доброто трябва да се прави без да се казва.

Модерната и старите технологии съжителстват мирно в храма.


Ето, с такива хора, с такива лични истории може да се срещне човек, отивайки в храма.

Всички истории са в прикачените звукови файлове.


По публикацията работи: Галина Стефанова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Ще има ли солари насред тракийски олтари?

Между красивите скали и тракийските култови обекти на територията на община Кирково, които привличат хиляди туристи всяка година, предстои да бъде изградена фотоволтаична система, която ще заеме площ от близо 77 дка. Този проект предизвика реакции и разгорещени дискусии сред местни жители и природозащитниците. Тракийският скален култов комплекс..

публикувано на 13.03.25 в 14:52

Традиции, обичаи и вярвания на Тодоровден

Народният култ към Свети Тодор на Балканите обединява всъщност култовете към двама християнски светци, живели през ІV век – св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тѝрон. "Тодоровата седмица по принцип се смята за "хаталия", лоша, опасна, обяснява етнологът доц. Петя Банкова от БАН. В миналото този период – от Сирни Заговезни до Тодоровден – е бил..

публикувано на 08.03.25 в 09:48

Илия Илиев: Да запазим летището и да търсим инвестиции

“Адмирации за управленското решение на нашия кмет, защото според мен е много важно да запазим такава инфраструктура, която сме наследили”, заяви в ефира на Радио Кърджали бившият областен управител Илия Илиев по повод намерението на Община Кърджали да поиска теренът на старото летище в кв. “Гледка” от държавата, за да изгради ново. Според бившия..

публикувано на 27.02.25 в 16:12

Авиомеханикът Ковачев: В Кърджали може да се изгради писта за малки самолети, предимно за туризъм

“Най-вероятно Общината има намерение да изгради летище за по-малки самолети, които да летят в рамките на страната и се използват предимно за туризъм”. Това коментира за Радио Кърджали авиомеханикът Станислав Ковачев, който от години работи за международни авикомпании, във връзка с намерението на Община Кърджали да изгради ново летище на мястото на..

публикувано на 27.02.25 в 15:10

Два свята …

Това са два репортажа за инвалидна количка и платформа за повдигането ѝ, за две човешки съдби, преплетени с тези на другите, за два урока, които получаваме от живота. Дали ще ги научим, зависи от нас. Двете ситуации се развиват в центъра на Кърджали на около 500 – 700 метра разстояние. Двете са свързани с житейска мъдрост, с умението за..

публикувано на 07.02.25 в 22:49
И в най-отдалечените кътчета на планината слушат радио.

Радиото и хората на Родопите

Българското национално радио навърши 90 години. На 25 януари 1935 г. с указ на цар Борис ІІІ радиоразпръскването в България става държавна собственост. Оттогава радиото става връзката на хората с живота.  Силата на радиото е да стига до хората, които живеят не само в града, но и в планината, на върха. До онези, които не познават лукса на..

обновено на 28.01.25 в 12:48

"Родопската гъсеница" – влакът, който пресича времето и планината

"Родопската гъсеница" – така наричат влака, който пълзи по склоновете на Родопите по маршрута Димитровград – Хасково –Кърджали –село Подкова. И не, това не е легендарната  Теснолинейка , която се движи в друга част на планината, а съвсем обикновен дизелов влак със съвременни мотриси. Оприличаването му с гъсеница никак не е случайно! С вагоните,..

публикувано на 24.01.25 в 10:33