Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Крепостта край Храстово вероятно е била дом на византийски аристократ

По инициатива на Община Крумовград археолозите проучват късноантичната и средновековна крепост край село Храстово
Снимка: Община Крумовград

До края на седмицата продължават разкопките на късноантичната и средновековна крепост край село Храстово, Крумовградско. Те се осъществяват от екип археолози и широк кръг научни специалисти от Националния археологически институт с музей към БАН и Регионалния исторически музей в Кърджали, а средствата - в размер на 45 хиляди лева, са осигурени от бюджета на община Крумовград. Също на общината е инициативата за проучванията на крепостта, която може да се превърне в перспективен обект на планинския туризъм заради добрата й запазеност и живописната природа около нея.
Крепостта не е от най-известните. Тя е описана през 70-те години на миналия век от Иван Балкански, но остава нито проучена, нито посещавана отново. Тя е един от добре запазените археологически обекти в община Крумовград. "Още като я проверихме април месец имаше запазени стени от порядъка на пет метра височина, което само по себе си е предпоставка за интерес", каза в Сутрешния блок на Радио Кърджали ръководителят на разкопките доц. д-р Деян Рабовянов от Търновския филиал на Националния археологически институт с музей към БАН. 
Той уточни, че тепърва ще разглеждат по-внимателно и историческите извори, за да се опитат да установят и локализират крепостта в тях. Има надежда, че ще намери сведения за нея в средновековните писмени извори, тъй като "очевидно е била локален център и може би е отразена поне в описанията на византийските гражданки войни или някакво друго събитие, свързано с военните действия в 14 век".
Археолозите са доволни от направеното по време на разкопките. "Вече със сигурност знаем както площта, размера, плана на късноантичната крепост, така и нейната хронология. На мястото на тази късноантична крепост е имало присъствие и през тракийския период. Имаме монети от елинистичната епоха, керамика. Може би тогава също е била укрепено убежище за околното население. За съжаление, това са косвени следи. По-важно е, че през късната античност, между 430 и 460 година, доста точно се датира крепостта в този период - тя е построена. Като място за убежище на цялата околност по долината на Кесибир, която е площ от около десет декара, с един грижлив градеж на хоросан, много здрави стени с дебелина до метър и половина, с добре направени отводнителни отвори, които могат да се видят и сега", разказа доц. Рабовянов. Той смята, че и тогава тя е била инициатива и на местното население, и на централната власт, която се е стремяла да опази поданиците си от нашествията на хуни, агари, славяни и дори българи.
Крепостта се развива сериозно през Средновековието, когато е преустроена и трансформирана в резиденция, освен в убежище. 
"Данните показват, че вероятно в 14 век крепостта е подновена. В източната й част се изграждат две  масивни и мощни кули, които са с размери 6 на 6 метра, които са се издигали вероятно на височина до 15 метра. И заедно двете кули са изградили един укрепен резиденционен комплекс, тъй като самите кули са както укрепления, така и жилище", обясни доц. Рабовянов. Той предполага, че е била дом на високопоставено лице, може би византийски аристократ, чиито имения са били в района. Показания за това дават някои находки, като фигурки от шах, каквито рядко се намират в средновековните археологически обекти в България, но пък бележат висок обществен стандарт. В крепостта са намерени и части от тежка броня, която тогава навлиза и в Западна Европа и под западноевропейско влияние навлиза и на Балканите. "Това е било въоръжение на тежък кавалерист, човек с висок сан във войската", смята археологът.
Екипът, с който работи, е млад и амбициран да разкрие тайните на крепостта в следващата година. Сред специалистите от Националния археологически институт с музей към БАН са гл. ас. Методи Златков, Стоян Михайлов, гл.ас. Георги Сингаревич и археолозите Калоян Чанев и Алексей Цветанов.

Разговора на Станислава Георгиева с доц. д-р Деян Рабовянов от Търновския филиал на НАИМ - БАН може да чуете в прикачения звуков файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Павел Павлов

Павел Павлов: Забраната на вейповете е недостатъчна и неефективна мярка

Държавата обеща да стовари цялата си репресивна сила върху дилърите на дрога. Това е една от новините след проведения преди ден Консултативен съвет за национална сигурност при президента.  Рекламата на вейп устройствата да бъде забранена, поискаха пък родителски организации и лекари.  Забраната на вейповете беше приета на първо четене в парламента,..

публикувано на 20.02.25 в 18:37

Високите цени във веригите са в ущърб на българския потребител, смятат от "Системата ни убива"

Вторият бойкот на хранителните вериги на 20 февруари заради високите цени е с акцент да не се пазарува единствено от търговските вериги. Организаторите призоваха потребителите да подкрепят малките магазини и българските производители, които ежедневно са мачкани от веригите. Ефектът от първия, който се проведе на 13 февруари, е добър, отчете Нели..

публикувано на 20.02.25 в 16:49

Приемът в детските градини в Кърджали започва на 1 април

Приемът в детските градини и яслените групи в Кърджали ще започне на 1 април, а не както беше досега - от първи март, и ще продължи само един месец - до последния работен ден на април, съобщиха от общинската администрация в Кърджали. Това е една от промените в Наредбата за записване, отписване и преместване на децата от детските градини, яслените..

публикувано на 20.02.25 в 16:11

платена публикация
За шеста година Фонд за подкрепа на бизнеса в Крумовград финансира проекти

Фондът за подкрепа и насърчаване на микро, малък и среден бизнес в община Крумовград откри нов приемен период за финансиране на проекти. Сдружението е учредено от златодобивната компания "Дънди прешъс металс" Крумовград и общината в града. То се ползва с голяма популярност от представителите на бизнеса в родопския град.  "Обявили сме, че Фондът..

обновено на 18.02.25 в 17:39

Антоанета Василева: Бум на сигналите за сексуална онлайн експлоатациа, само за година те са достигнали 1 750 000

Рекорден скок на сигналите за сексуална онлайн експлоатациа отчитат за 2024 година от Националния център за безопасен интернет. 1 милион и 750 хиляди са били те през миналата година, докато през предходната 2023 – броят им е бил 46 000. Това каза в интервю за радио Кърджали Антоанета Василева, координатор на Националния център за..

публикувано на 18.02.25 в 17:34

Благотворителен турнир "Да помогнем на Арджан" ще се проведе в Кърджали

Волейболен турнир ще се проведе на 23 февруари, неделя, от 10 часа в зала „Арпезос“ в Кърджали. Каузата е „Да помогнем на Арджан“ . Вече няколко отбора от Кърджали, Кирково и Момчилград са заявили желание за участие. Записването продължава, каза организаторът Боян Вазов. Входът ще е свободен. В залата ще бъдат поставени кутии за..

публикувано на 18.02.25 в 10:23
доц. Михаил Околийски

Доц. Михаил Околийски: В България липсва воля за подобряване в психично-здравното обслужване

Наблюдаваме ефекта на дългогодишното занемаряване от психично-здравното обслужване у нас, което се дължи на стигматизирането на психичното здраве, оставянето му в „задния двор“ на медицината. С това върви както липсата на достатъчно финансиране и довеждането на новите, модерни подходи на лечение, психо-социална рехабилитация, наблюдение на..

публикувано на 14.02.25 в 17:00