Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Рибари пускат над 3000 малки сома в "Студен кладенец"

Искаме да променим културата на риболова и да помогнем на язовира да си вземе въздух от бракониери, казва Добромир Димов от инициаторите

Добромир Димов
Снимка: Радио Кърджали

Над 3000 малки сомчета ще бъдат пуснати в язовир Студен кладенец тази събота, 6 август. Идеята за зарибяването на водоема е на рибари от фейсбук групата Риболов на Широко поле, които събират средства за закупуване на 30-сантиметровите рибки от няколко месеца. Искаме да има риба в язовира, да оставим нещо хубаво на децата ни, както и да променим мисленето на хората, казва Добромир Димов, един от организаторите на зарибяването.

"Малки сомчета - размер около 30-35-40 см. Инициативата е на едно момче - Иван Иванов от Димитровград. След него се включихме хора от цяла България, включително ние от Кърджали. Сумата, която събрахме близо за шест месеца от групи, касички и дарения, при продажби на рибарски принадлежности, е почти 9 хиляди и... и няколко лева, точно не знам колко са. Всичко по имена е записано, имам списък с дарителите. Това са 91 дарения. Искаме да помогнем на язовира така, малко да си вземе въздух от бракониери и хора, които постоянно събират маломерни риби. Искаме да влезе повече риба, за да има и за нашите деца", разказа в сутрешния блок на Радио Кърджали Драгомир Димов.

В инициативата и даренията са се включили хора от цяла България. Повечето от тях са давали по стотина лева, по-голяма сума е заделил млад мъж от Мадан – 300 лв. Има дарители от Варна, София, Казанлък, Пловдив, Русе.

Според Добромир истинските рибари практикуват хобито за удоволствие и с мисъл за природата, а не за да "избиват" разходи, да продават риба и да не пазят, като хващат маломерни риби. Добромир обясни, че обмислят да създадат и сдружение, което да е в помощ на ИАРА-Кърджали, защото "четири човека не могат да опазят два големи язовира - "Студен кладенец" и "Кърджали“. Според него има много бракониери и мрежи, както и рибари, които не пускат малките риби обратно във водата, за да пораснат достатъчно. „Това се опитваме да променим. Защото нашите родители са направили така, че да има риба и за нас да хващаме. А ние, ако не направим нещо за нашите деца, няма да го има риболовът като хоби, ще изчезне. Искаме да променим културата на риболов в цяла България“, казва Добромир. За съжаление, инициативите за зарибяване на язовири в последно време са все граждански. Държавата липсва в тези събития и процеси.

Рибарите смятат догодина да продължат със зарибяването, този път на яз. „Кърджали“.

„По принцип язовирът се нуждае от амур и толстолоб, защото вече има много миди и водорасли по дъното, планктон, който трябва да бъде унищожен, затова ни трябват тези два вида риба. Но ще започнем друга инициатива за тях. А догодина по това време ще зарибим яз. „Кърджали“ пак със сом“, каза още Добромир Димов.

Той смята, че няма проблем с пускането в язовира на сом на фона на проблемите с изхвърлената на брега на „Студен кладенец“ умряла риба през последните месеци. „Като цяло измират дънни риби, в това число шаран, каракуда, червеноперка, които смучат по дъното. Изглежда натравянето е точно там – в долния слой. Няма умрели риби от вида сом, а и нещата сега се подобряват“, казва Добромир. Той смята, че основният замърсител са предприятията, които не използват пречиствателни станции за отпадни води преди заустването.

„Защото, колко години работеше ОЦЗ, Бентонит, нямаше такива натравяния. Никога не е имало тонове умряла риба. Долу бреговете миришеха на мърша. Това е екокатастрофа. Ако се бяха разболели животните, щеше да стане много сложно, защото язовир „Студен кладенец“ държи много корморани. Ако се разболеят, те ще разнесат заразата. След това, по скалите има лешояди – и те ще ядат. Като цяло това си е екокатастрофа“, категоричен е Добромир Димов.

В момента обстановката е спокойна, няма нови измрели риби, но той има притеснения, че това е затишие пред нов „взрив“. „Това няма да спре. Докато всичко е безнаказано, в България нещата няма да се променят. Там е проблемът – в контрола и беззаконието“, казва Добромир. И смята, че чрез граждански контрол на самите рибари и с работата на служителите от ИАРА-Кърджали трудно, но ще успеят да променят с течение на времето тези нагласи.

Цялото интервю на Станислава Георгиева с Добромир Димов може да чуете в прикачения звуков файл.


По публикацията работи: Станислава Георгиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ресми Мурад: Кметовете, подкрепили ДПС - Ново начало са получили ДМС

Кметове на населени места само от ДПС - Ново начало са получили ДМС и това е смущаващо, каза Ресми Мурад, областен лидер на Движението на формацията около Ахмед Доган. По думите му става въпрос за допълнително материално стимулиране на кметове на кметства, които са постигнали добри резултати за движението на Пеевски. "Тук става въпрос за..

публикувано на 21.11.24 в 11:30

Бърза туршия със зеле, когато нямаш време

Сезонът на туршиите е в разгара си, а студеното време в момента способства зелето да втаса. Много домакини нямат нито време, нито сили, за да правя т кисело зеле, което се претака и се чака , за да стане готово. По-лесно е да затворят туршия със зеле в буркан и. Ако вложат и малко естетика, се получават едни чудесни шарени буркани, пълни със..

публикувано на 20.11.24 в 15:47

Павлин Кръстев: Новото начало има влияние в ГЕРБ

Човекът от Новото начало има влияние в ГЕРБ, коментира пред Радио Кърджали Павлин Кръстев, депутат от Алианса за права и свободи. “Ние сме част от тези партии, които подкрепят този санитарен кордон около Делян Пеевски, освен ГЕРБ, което е много притеснително за техните избиратели. Все пак те бяха тези, които не искаха да чуват за Делян Пеевски..

публикувано на 21.11.24 в 10:05
Васил Узунов

Засега маловодието на язовирите от каскада „Арда“ не е критично

В последните няколко години заради продължителните засушавания, високите температури през лятото и липсата на валежи, са причините, които довеждат до по-ниските нива на язовирите, като цяло, в това число и язовир „Студен кладенец“. Това каза в отговор на запитване от Радио Кърджали Васил Узунов, директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски..

публикувано на 19.11.24 в 16:36

Тази година е суха, но валежите в цялост не са намалели

Липсата на валежи не е основната причина за маловодието в язовирите. Това сочат наблюденията на метеоролозите. Тази година валежите в областите Кърджали, Хасково, Ямбол са в повечето месеци под нормите. Особено през зимните месеци – януари и февруари, те са значително по-ниски дори от ниските валежи, средни за страната. Това обясни доц. Лилия..

публикувано на 19.11.24 в 16:22

Коледата идва с музика в кънтри стил

Тази Коледа ще бъде вълшебна и уютна , защото идва с музика в кънтри стил. Те звучат от новия, 12-и албум на най-успешната кънтри група у нас Lilly of the West. А знаете ли, че това е известна песен на Боб Дилън?  Албумът се състои от 10 емблематични тематични песни, между които и госпъл хит и песен на Ленард Коен ...

публикувано на 19.11.24 в 13:06
Архитектурно-археологическия резерват „Дуросторум-Дръстър-Силистра”

Силистра - съкровищницата на Дунав

Силистра е древен град на брега на река Дунав, богат на културно-историческо наследство и природни красоти. Сред основните забележителности са крепостта Дръстър – една от най-древните и добре запазени крепости по Дунав, свидетелство за хилядолетната история на града, Римската гробница – уникален паметник с красиви стенописи от IV век. Близо до..

публикувано на 18.11.24 в 15:09