Димитър Димов: Деглобализацията постепенно си проправя път

Швейцарското градче Давос посрещна държавни лидери от 50 държави, 300 представители на правителството и приблизително 2500 представители на световния бизнес, които се срещнаха, за да обсъдят настоящето и бъдещето.

Вместо облекчение и надежда за по-светло зелено бъдеще, доминирано от новите технологии, в което растежът и развитието се обединяват с устойчивостта, на срещата се усещаше по-скоро мрачно настроение, а във фокуса на разговорите бяха заплахите, пред които са изправени развиващите се страни днес – продоволствена, финансова и криза с горивата и надвисналата над нас сянка на войната.

На фона на всичко това една тема, която през последните 3 десетилетия ни се струваше немислима, си проправи път и се превърна във водеща сред участниците – деглобализацията. Почти неусетно пред очите ни се извършва епохална промяна, заяви политологът и историк Димитър Димов. Глобализацията е в отстъпление. А с това значението си губи не само световната търговия. Европейската икономика също трябва да се преосмисли.Нищо не е, както беше преди.

Все по-ясно става, че финансовата криза от 2008/09 г. и последвалата рецесия са променили всичко, каза още политологът. Страхът от загуба и несигурността доведоха до отбранителни рефлекси и тенденции на отлив у частните потребители. В по-голямата картина самите държави са все по-склонни към протекционизъм и национализъм. Резултатът е забавяне на глобализацията и по-бързо ускорение на цифровизацията,

Редица кризи през последното десетилетие забавиха осезаемо темпа на глобализацията - от Брекзит  през обръщането на Китай "навътре" и споровете му с редица западни страни, до пандемията от Ковид-19 с безпрецедентните й ограничения, която принуди световната икономика да отстъпи от глобалната икономическа интеграция за първи път от Втората световна война, посочи Димов.

Деглобализацията в икономически смисъл е нещо лошо и опасно. И вече видимо се случва. Двата лагера – източен и западен – вече се обособяват. А в следствие на това избуяват зависимости – енергийни, продоволствени и суровинни. Това е жалко, защото означава, че няма да ползваме ефикасността на другите и ще трябва да произвеждаме неща, в които нямаме сравнително предимство – на климат, на залежи, на ноу хау, казва Димов.

Повече по темата чуйте в интервюто на Ангел Шенков с Димитър Димов в звуковия файл.