Да кажем „Не“ на тормоза в училище и не само днес

Всяка година в последната сряда на февруари отбелязваме Международния ден за борба с училищния тормоз. Инициативата започва през 2007 г., когато две момчета в Канада застават зад гърба на свой приятел и съученик, който бил тормозен, защото дошъл на училище с розово поло. Дейвид Шепърд и Травис Прайс купуват розови тениски и на следващия ден раздават на всички в училище, които дръзват да се включат. А те се оказали много.

Припомняме случката, от която тръгва инициативата, защото тя дава един от примерите за успешно противодействие – не чрез програми, меморандуми и манифести, спуснати отгоре, а чрез действие, което тръгва от самите деца и дава много по-голям резултат и ефект.

През последните две години, откакто основен приоритет е запазване на физическото ни здраве, случаите на насилие и тормоз, основно във виртуалното пространство, се увеличиха.Много деца живеят изолирани, поради болест или неприемане! Много ученици са жертва на обиди и унижения и не знаят как да се справят с това!

Проявите са много разнообразни за тормоз в училище - от това да се събират на групи и да игнорират дете, също има и физически начини - бутане, щипане, а също и вербално чрез обиди и забележки, коментари на външния вид, на неща,които не могат да се променят, а сега в изолацията, също как онлайн се правят групи, в които някои деца не биват включвани - това е още по-неприятно, защото дори не можеш да видиш какво се случва в тези вайбър-групи.

От Общинския съвет по наркотични /ОСНВ/ заявяват, че Денят на розовата фланелка е само повод да се напомни, че от всички ни зависи какъв ще бъде животът ни занапред! Всички ние, обединени срещу насилието и тормоза, сме силата, която може да направи този свят по-добър!

Като граждани и родители, сме съгласни, че трябва да се борим и да противодействаме на училищния тормоз, същевременно като общество нямаме кой знае какъв напредък.

От 2012-а има Механизъм на противодействието на насилието, има редица мерки, които се предприемат на административно ниво, но те невинаги дават желания ефект. Ние трябва да спазваме този механизъм, но не всичките му предписания са ефективни.

Има един подход, наречен "социоекологичен", при който цялото училище и даже районът около него, се схващат като една система и се търсят проблемите на тази система. Има райони в България, където училището не е ценност и никакви административни мерки не действат, изисква се друг подход, но той иска промяна в манталитета на всички.

На фона на мрачния пейзаж, в който всеки опит за прилагане на мерки и ефективни подходи биват блокирани и потопени в истерия и фалшиви новини, Симона Димитрова от превантивно информационния център съзира светлина във факта, че обществото ни става по-чувствително към насилието.Същевременно е много важен микроклиматът в училището – обобщи разговора Никола Манолов, психолог от превантивно информационния център.Проблемът обаче остава. Децата продължават да са обект на тормоз, а най-лошото е, че той се премества онлайн – което прави проблема още по-важен.

Много от мерките за превенция на насилието са създадени за една нормална среда, но когато в едно училище, строено за 300 деца, са 1300, когато учат на две смени и са 6 или 7 възрастови групи и си предават различни форми на негативно поведение – ето тук се неутрализират всички добри намерения.

В заключение Ева Чолакова от превантивно информационния център вещества подчерта, че при прояви на насилие децата трябва да се обърнат към по възрастните за помощ и подкрепа.