Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На фронта срещу COVID-19: Битката на медиците от първо лице



Лекарите напоени с пот и медицински сестри, които се грижат за заразените с COVID-19, бързо стигнаха до олицетворение на героизма и трагедията на пандемията на коронавирус. Всички ние неизменно ще помним тези здравни работници и тяхната саможертва и устойчивост на предните линии дълго след като COVID-19 избледнее. Те се подлагат на риск от зараза, често без необходимото оборудване, с което да защитят себе си или ресурсите за лечение на много от пациентите им. Какво е да се работи на първа линия в борбата с такъв невидим враг разказва Евелина Ковачева, анестезиологичен асистент в УМБАЛ „Каспела” Пловдив.

„ За мен работата на първа линия с този вирус е едно лично предизвикателство, понеже работата се различава от тази, която стандартно вършим в ежедневието си. Тя е един допълнителен опит и изпитание на психиката и възможностите ни”

Как се чувствате и страхувате ли се посрещайки COVID-19 в лицето?

 „Страх е последното чувство, което може да се изпита от един медицински работник, според мен. Страх по-скоро се поражда единствено и само около неизвестното около самия вирус и от това дали ще можем качествено да си свършим работата за да запазим всеки един човешки живот.”

Какво усетихте, когато за първи път погледнахте коронавируса в очите посредством пациентите си?

„Чувството, което изпитваш по принцип не може да се опише. Почувствах, че тези хора наистина имат нужда от нашата помощ и от грижата, и че ние сме тяхната надежда заедно да се преборим срещу болестта и да се справим със създалата се ситуация.”

Според вас подценява ли се заразата от Българите?

„Заразата не е никак за подценяване. Много адекватни мерки се предприеха съвсем навреме от Кризисния щаб, за да се органични разпространението на COVID-19, но спрямо обществото ни моето мнение се различава, защото явно сме такъв народ. Българинът винаги подлага под съмнение всичко което се случва. Дори когато медиите ни предоставят информация на самата зараза и в другите държави. Според моите наблюдения се различават две групи хора. Едните спазват мерките и се интересуват спрямо развитието на ситуацията. Вторите дори не вярват, че COVID-19 е реален. Точно тази група подценява тази ситуация. „

Беше ли допълнителен стимул за вас ръкопляскането от терасите?

„Всяка една признателност и благодарност независимо под каква форма е от страна на хората е огромен стимул за нас. Бих се радвала обаче, когато и обикновеното ежедневие настъпи отново да имат добро отношение към нас. Не говоря за аплодисменти а за едно нормално отношение, понеже всички ни е известно това, че постоянно се съобщава за побой над медици и лошо отношение.”

Бройката на лекарите заоблели от COVID-19 нараства. Не се ли притеснявате, че може да се заразите и да станете приносител и пример за това, колко лоша може да бъде епидемията?

„Не се страхуваме понеже сме защитени от гледна точка на екипировка. Наясно сме с начина на разпространение, затова са взети всички мерки да не се превръщаме в заразоносители. Проведени са ни и инструкции как да обличаме и събличаме самата екипировка, така че да не се заразим. Осигурено е всичко спрямо дезинфекцията на самите помещения, както и за нас самите. Няма причина да се притесняваме, че ще се заразим.

Достатъчно адекватна защита ли е екипировката, която носите?

„Защитата бих казала, че е на едно много високо ниво. Бих казала първокласна. Всичко необходимо за защитата ни е осигурено и не се прави компромис с това, както трябва да е навсякъде и във всяка една болница."

Как коронавируса се отразява върху вас и като цяло борбата срещу COVID-19 кара ли ви да се чувствате по отдадени на професията?

„ Ние винаги сме били отдадени на професията, независимо от ситуацията в която  се създава. В противен случай ако не сме отдадени не можем да работим тази професия. Неизменно това ни се отразява психически и физически. Ние сме много по-натоварени отколкото по принцип. Но това чувство, че си помогнал на някого да се пребори със заболяването не може да се съпостави с умората.”

Имайки в предвид факт, че все още няма ваксина, в лекарите прокрадва ли се онова чувство, че не могат да направят достатъчно за пациентите си?

„Лекарите ни са едни съвременни супер герои. Независимо от това, че липсва ваксина те не са спирали да се интересуват от COVID-19 и да изчитат тонове информация и да търсят алтернатива за лечението. Подходът към всеки един пациент е доста индивидуален. Лекарите правят всичко по силите си да не се породи такова чувство, че не могат да направят достатъчно.”

Накрая лично вие какъв апел искате да отправите?

„Личният ми апел към всички е да имат още съвсем малко търпение. Всичко е бъде наред съвсем скоро. Просто спазвайте правилата.”


Чуйте цялото интервю на Ангел Шенков с Евелина Ковачева в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Голям концерт в Дома на културата за Международния ден на майчиния език

Песни, танци и стихове на турски, български и ромски ще има тази година в концерта , посветен на 21 февруари, Ден на майчиния език. Секретарят на НЧ "Юмер Лютфи" Мюзеки Ахмед: "Традиционно, нашето читалище "Юмер Лютфи" от години отбелязва Международния ден на майчиния език, 21 февруари, с песни, танци и стихове. Тази година ние решихме на..

публикувано на 20.02.25 в 15:56

Ако до всяко добро същество, застане поне още едно...

Децата от СУ "Петко Рачов Славейков" ще издирят самотни възрастни хора в отдалечени населени места, за да разговарят с тях и им дадат торбички с дарения.  Инициативата се нарича "Всичко е лично" и е вдъхновен а от добротвореца Кристина Патева от Баните, която отдавна има приятелство с учениците. Тя ще започне през март, обсъжда се..

публикувано на 20.02.25 в 12:16

Единадесетокласничка от Кърджали е отличена с първа награда в Националния конкурс "Завещано от Апостола"

Единадесетоклсасничката Яница Ханкова от СУ "Петко Р. Славейков" е една от спечелите първо място с есе, написано за Васил Левски в националния конкурс "ЗАВЕЩАНО ОТ АПОСТОЛА".  Организатори на съревнованието, което се провежда за 15-та поредна година са Младежки център Хасково, а разработката на девойката е отличена сред 46 есета във възрастова..

обновено на 19.02.25 в 11:15

Отец Николай: Душата си ще положа за всички деца, докато съм жив

13 години живот в Христос. Така определи свещеноиконом отец Николай Величков навлизането в тийнейджърска възраст на прицърковното неделно училище при средновековния храм „Св. Йоан Предтеча“ в Кърджали. В Неделя на Блудния син, втора от подготвителните седмици за Пасха и Великия пост и Възкресение Христово, се навършиха 13 години от създаването..

публикувано на 18.02.25 в 16:06

Стъпваме по лечебни растения, без да знаем

Продължавам да ви разказвам за силата на билките, за техния характер и очарование , което имат, за това дали българските растения са най-добри за нашето здраве и кои са най-скъпи подправки. Всичко това ще научим от феята на билките - Руска Стоянова, която прави собственоръчно мехлем от 30 билки и екстракти.  В мехлема влизат освен..

публикувано на 18.02.25 в 14:18

Десетки кърджалийци застанаха в подкрепа на семейство Барутчиеви

Над 70 души подкрепиха с присъствието си пред дома му Георги Барутчиев. Припомняме, че мъжът е прикован на инвалидна количка след преживяно заболяване. Живее на втория етаж на жилищен блок и не може да се придвижва свободно. Съпругата му Силвия преди дни е намерила възможност чрез програма на социалното министерство да бъде финансирано..

публикувано на 17.02.25 в 23:36

Съседи отказват помощ на болен

Георги Барутчиев вече осем години гледа живота през прозореца. Единственият му контакт със света е чрез съпругата му Силвия Барутчиева, телевизора и телефона. Причината е преживяно заболяване, след което той е прикован на инвалидната количка. В началото е можел да излиза по малко от дома. Това обаче става все по-невъзможно. Доскоро е успявал с..

обновено на 17.02.25 в 21:52