Преди месеци най-досадният въпрос, който можеше да се зададете на стюардесата, беше: „Полетът пълен ли е?“ С настъпването на месец Януари, когато COVID-19 започна да се разпространява извън китайската провинция Хубей, бяхме свидетели как работата на самолетните компании се трансформира пред очите ни. Сред първите служители в света, които вдигнаха алармата за потенциална COVID-19 пандемия, бяха стюардесите. Именно тези от тях, които бяха наети от международни полети до Азия, започнаха да изразяват опасения, молейки за дезинфекция и разрешение за самокарантина. Каква е ситуацията в момента, споделя в интервю Мерилин Стоичкова, международна стюардеса с няколкогодишен стаж:
Предизвикателството пред авиокомпаниите покрай пандемията се усложнява от задълбочаващата се криза в тяхната индустрия в която се очакват загуби от милиарди приходи през тази година. Нека започнем интервюто си с това, каква е ситуацията в момента при полетите?
Предизвикателството в момента е повече от мащабно.Не само в Европа,но и целия географски аспект. Повече от 90% от полетите са отменени и самолетите са приземени. До преди няколко месеца летях от едно от най-големите летища в Европа, а именно Франкфурт в Германия. Това е интернационално летище, което е една от главните точки на Европа към целия свят. Сега от там излизат само 5% от полетите, които са били преди пандемията. Това може да ви даде една бегла представа за създалата се ситуация в момента. Милиарди евро, изгубени дори само за ден. Екипажите не само, че са в намален състав, но повечето от нас дори не работят. Биват пускани в отпуски, след това в неплатен отпуск и като цяло повечето от нас си седят вкъщи, а някои с по-голям късмет са се прибрали при своите близки. В този момент повечето от полетите, които оперират, са така наречените „спасителни” полети. Те са наречени така, защото се извършват само за спешни нужди от медицински материали, като ръкавици, маски и други, които се носят в болниците.
Covid-19 продължава да тъпче индустрията на авиокомпаниите и хората се призовават да стоят вкъщи и да не пътуват. Служителите на авиокомпаниите по света очевадно се чувстват несигурни както за сигурността на работните си места, така и за собственото си здраве. Как се процедира в момента на летищата? Тестват ли се по някакъв начин пътниците преди да се качат в самолета?
Разбира се, че сме несигурни, всеки от нас се страхува да не изгуби своята работа. Все пак за повечето от нас това е не само работа, но и удоволствие и част от нашия живот и сме силно привързани към нея. На летищата в момента е един малък хаос, въпреки редките полети и малкото хора, всеки е с маска, ръкавици и спазва стриктно предпазните мерки. Ако имат и най-малки съмнения за някого, то те биват моментално тествани. Хората, които се прибират от чужбина, седят в изолация от 14- дневен срок, тъй като има опасност да бъдат приносители. Задължително им се дава заповед още при качването им на борда на самолета, че нямат право да напускат домовете си и да имат контакт с други външни лица. При неспазване те носят отговорност и получават много висока парична глоба.
Авиокомпаниите по света трябваше да се адаптират към новите ограничения за това къде могат да летят, а много от тях изобщо не летят. Налага ли се някаква карантина за стюардесите след пътуване до райони с висок риск или потенциална експозиция?
За момента не се налага карантина на колегите, които летят. Те просто спазват предпазните мерки за безопасност стриктно и не стъпват на територията на рисковите територии, както за момента например е Италия. Което ще рече, че те не слизат на земята, а само приемат дадената пратка и отново се връщат от където са дошли.
Можем ли да кажем, че стюардесите седят на първия ред на филма за Covid-19, присъствайки на разпространението му и превръщат ли се те в първични предаватели на заразата на хора, които продължават да летят често?
Не смятам че е така, тъй като са взети мерки на мащабно ниво. Хората не пътуват за удоволствие, а за да се приберат по домовете си. Да, може би от една страна, когато все още не бяха взети толкова строги мерки, авиацията беше един от главните разпространители на вируса. Но сега не е така.
По време на полет с маски и ръкавици ли се седи и има ли някакво разреждане на местата при полетите от икономична класа?
По време на полет се седи задължително с маска и ръкавици, както и на дистанция един от друг. Това е строго и стриктно правило в момента.
В цялата тази ситуация няма как да не се страхувате и притеснявате от това да предадете вируса у дома на семействата си. Как борите страха? Какво ви дава стимул да поддържате поста си на първа линия?
В този момент аз лично не работя, така че не съм на първа линия и може би и затова не се страхувам. Мои приятели и колеги летят към днешна дата, но казват, че мерките са доста строги, всеки е почти на 100% предпазен. Въпреки, че аз също съм готова да рискувам, ако се наложи да помагам на колегите и света. Ще се пазя максимално от близките си, просто ние самите сме обучени как да се справяме в критични ситуации, как да реагираме и как да се пазим. Така, че смятам, че ни е от полза.
В тези трудни за вашия бранш времена, подкрепата е много важна, дори и само морална. Накрая на нашия разговор какъв призив бихте отправили към вашите колеги и като цяло към хората?
Мили колеги, скъпи пасажери, бъдете отговорни един към друг. Ние сме хора, можем да се справим с всичко. И това ще отмине и ще бъдем готови да преоткрием света с повече сили, повече хъс, повече отговорност и една по-голяма любов, тъй като оценяваш нещо, чак когато ти е отнето. Нека не спираме да вярваме и да бъдем единни. Останете вкъщи и пазете ближния. Предстоят ни още по-красиви и невероятни моменти. Ще се видим на борда.
Песни, танци и стихове на турски, български и ромски ще има тази година в концерта , посветен на 21 февруари, Ден на майчиния език. Секретарят на НЧ "Юмер Лютфи" Мюзеки Ахмед: "Традиционно, нашето читалище "Юмер Лютфи" от години отбелязва Международния ден на майчиния език, 21 февруари, с песни, танци и стихове. Тази година ние решихме на..
Децата от СУ "Петко Рачов Славейков" ще издирят самотни възрастни хора в отдалечени населени места, за да разговарят с тях и им дадат торбички с дарения. Инициативата се нарича "Всичко е лично" и е вдъхновен а от добротвореца Кристина Патева от Баните, която отдавна има приятелство с учениците. Тя ще започне през март, обсъжда се..
Единадесетоклсасничката Яница Ханкова от СУ "Петко Р. Славейков" е една от спечелите първо място с есе, написано за Васил Левски в националния конкурс "ЗАВЕЩАНО ОТ АПОСТОЛА". Организатори на съревнованието, което се провежда за 15-та поредна година са Младежки център Хасково, а разработката на девойката е отличена сред 46 есета във възрастова..
13 години живот в Христос. Така определи свещеноиконом отец Николай Величков навлизането в тийнейджърска възраст на прицърковното неделно училище при средновековния храм „Св. Йоан Предтеча“ в Кърджали. В Неделя на Блудния син, втора от подготвителните седмици за Пасха и Великия пост и Възкресение Христово, се навършиха 13 години от създаването..
Продължавам да ви разказвам за силата на билките, за техния характер и очарование , което имат, за това дали българските растения са най-добри за нашето здраве и кои са най-скъпи подправки. Всичко това ще научим от феята на билките - Руска Стоянова, която прави собственоръчно мехлем от 30 билки и екстракти. В мехлема влизат освен..
Над 70 души подкрепиха с присъствието си пред дома му Георги Барутчиев. Припомняме, че мъжът е прикован на инвалидна количка след преживяно заболяване. Живее на втория етаж на жилищен блок и не може да се придвижва свободно. Съпругата му Силвия преди дни е намерила възможност чрез програма на социалното министерство да бъде финансирано..
Георги Барутчиев вече осем години гледа живота през прозореца. Единственият му контакт със света е чрез съпругата му Силвия Барутчиева, телевизора и телефона. Причината е преживяно заболяване, след което той е прикован на инвалидната количка. В началото е можел да излиза по малко от дома. Това обаче става все по-невъзможно. Доскоро е успявал с..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478