Пропуска ли се участието на държавата в осигуряването при втория пенсионен стълб

Гражданите, на които  в следващите 4-5 години  им предстои да се пенсионират, чуха лоша новина за себе си през изминалите дни. Заради неуспеха на пенсионната реформа, която въведе задължителен втори стълб с частни фондове през 2002 г., хората ще получат по-малко, отколкото биха взели, ако се осигуряваха само през държавата.

Допълнителното задължително пенсионно осигуряване, е създадено да осигурява втора пенсия в допълнение на пенсията от ДОО. Втория стълб функционира чрез универсални и професионални пенсионни фондове, които се създават и управляват от частни пенсионноосигурителни дружества. При тях осигуряването е задължително за всички лица родени след 31.12.1959г. и лица работещи при първа и втора категория труд.

Тази седмица се развилня огромна истерия в общественото пространство във връзка с изплащането на "вторите" пенсии от задължителните частни пенсионни фондове. Стана ясно, че сумата на комбинацията от държавна и частна пенсия може да се окаже по-малка, отколкото ако взимаш само държавна.

На пръв поглед проблемът е технически - проценти, вноски, партиди и формули. Реално обаче той е фундаментален Оказа се, че 20 години българското общество прави реформа, която е на път да даде крайно обезкуражителен резултат - втора пенсия от по 30-40-50 лв. на месец в масовия случай - сума, която дори няма да покрие намалената с около 20% (първоначално 28%) държавна пенсия от НОИ за родените след 1959 година.

Вноската за втора пенсия трябвало да е 7%, а не 5%, дефицитът в НОИ трябвало да е 0%, а не 33%, заплатите трябвало да са по-високи, сивата икономика трябвало да е по-ниска, правилата за инвестиране на пенсионните спестявания трябвало да са по-малко рестриктивни,таксите на дружествата трябвало да са по-малки, резултатите от реформата трябвало да се отчетат на 40-ата година, а не на 20-ата.

Всички тези доводи може и да са верни, но едва ли звучат убедително на потърпевшите, за които има само един логичен ход на управляващите, а именно признаване на грешките и ревизия на реформата, която не може да мине без отговор на въпроса има ли изобщо смисъл от втория стълб на пенсионната система.