Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В двора на музея палят клада за Сирни заговезни

Клада за Сирни заговезни в град Белица.
Снимка: община Белица


За да запазят обредните обичаи Регионалния исторически музей съвместно със школата по Етнография и краезнание от центъра за работа с деца в Кърджали ще запознаят малчуганите с обредните обичаи по повод Сирни заговезни. На 6 март от 17 часа в двора на музея ще направят възстановка на прескачане на клада. Децата и техните родители ще прескачат кладата за здраве и ще научат повече за тези ритуали, които днес не се правят или са позабравени в нашия регион. 

В пъстрия зимен календар на българина има няколко празника, при които се извършва обредно пречистване с вода. На прехода между зимата и пролетта идвали огнените клади, с които българите посрещали новия годишен сезон. Празниците, съпроводени с палене на огън и прескачането му за здраве, са няколко. Установени дати са Баба Марта (на 1 март), Стара Марта (на 14 март) и Благовец (на 25 март). Обикновено те са предшествани от обичая, наричан “Пoклади”, “Oрата кoпата”, Прошка или Сирни заговезни. Какво знаем за обичая днес, как го отбелязват съвременните българи, какъв е смисълът на символичните действия, които го съпровождат. 

Седмицата преди началото на поста народът ни посвещавал на всичко, което ще бъде забранено до Великден. Всеки ден се правели хора, а нощем се палели огньове. Ергените в селото трупали сухи пръчки, стебла от хвойна и клони от бор. На някои места в България празникът се запазил и до наши дни. Подготовка на гарото, така наричат кладата за Сирни заговезни в гр.Белица. Снимка: община Белица

Особено популярен е обичаят в Родопите, в Югозападна България, както и в някои селища около Стара планина и Средна гора. По тези места се палят големи огньове, а децата въртят запалени факли, наречени “оратници” – така гонят злото и зимата. Оттук и наименованието “Ората копата”. Прескачането на огъня се прави за здраве. И предпазване от змии – според народната вяра, който мине с краката си над огъня, става неуязвим за ухапванията на опасните влечуги. Любопитен е фактът, че обичаят да се прескача огъня, не е познат у източните и западните славяни. Някои изследователи предполагат, че той е наследство от по-старото население по нашите земи. 


Соня Костадинова, уредник в Регионалния исторически музей в Кърджали разказва повече в прикачения звуков файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Младежи демонстрираха знания по граждански права и институции

Гимназисти от няколко училища в Кърджали се състезаваха по трудната тема за гражданските права и комуникацията с институциите в рамките на проект „Кърджали за теб – участвай, променяй, бъди активен гражданин!“, съобщи в ефира на Радио Кърджали Росица Средкова, председател на Управителния съвет на Сдружение „Инициатива за развитие „Кърджали..

публикувано на 27.06.24 в 23:11

Културни дейци ни канят да преживеем "С талант и любов към изкуството"

На 28 юни от 20.30 часа в пространството пред Дома на културата ще се проведе четвъртия заключителен концерт на съставите под надслов "С талант и любов към изкуството". Марияна Ликова, директор на културния интститут: "Ние всяка година сме изправени пред едно  такова предизвикателство и с нетърпение даже към нашите  изпълнители, възпитаници..

публикувано на 27.06.24 в 15:11

Възраждат за нов живот киносалон в Малка Арда

В банското село Малка Арда доброволци възстановиха киносалона в читалище "Христо Ботев -1958". Инициатор на кампанията е Кристина Патева и група млади хора с корени от Малка Арда. Ремонтните дейности продължават почти година. “За репетиции самодейците от читалището са използвали зала в детската градина, но след този ремонт те отново ще се върнат в..

публикувано на 25.06.24 в 10:45

В Старцево се проведе първи Еньовденски събор

В навечерието на Еньовден в Старцево отбелязаха първи Еньовденски събор. Еньовден е един необикновен празник. На този ден обичаят повелява да наберем свежи билки, защото според народните поверия тогава имат най-голяма сила. След набирането на билките, се сплитат венци, които момите пускат по течаща вода. За събора в местността "Равното" над Старцево..

публикувано на 24.06.24 в 15:50
Фолклорна група от с. Егрек, Крумовградско

Изчезващото фолклорно наследство на Егрек

Родопите впечатляват със своята природа, култура и фолклор. Всяко едно село пази своя фолклор благодарение на самодейните групи към местното читалище. Водени от любовта към народното пеене и традиции хората от крумовградското село Егрек са съхранили песните на своите деди, а те днес предават на малкото останали млади хора. Младите, както на всякъде..

публикувано на 24.06.24 в 14:03

Танцьори от СУ “Васил Левски“ – Крумовград със „Златен Орфей“ от "Евро фолк - Черно море 2024"

Учениците от група „Танцово изкуство“ по Национална програма  „Заедно в изкуствата и в спорта“ към СУ “Васил Левски“ – гр. Крумовград с художествен ръководител Даниела Бояджиева за пореден път представиха достойно училището и града с участието си в XX Международен фолклорен фестивал "Евро фолк - Черно море 2024", който се проведе в гр. Китен в периода..

публикувано на 24.06.24 в 13:03

"Вкусен следобед" - в неделя с Радка Петкова

Във втората част на предаването , ще си говорим за вкусът умами, който обединява всички вкусове и се дължи на ферментацията на протеините. Мдааа, веднага ми стана туршиено и пробиотично. Всъщност, аналог на нашето кисело зеле е кимчито, корейско ястие, което азиатците похапват всеки ден. Иначе умами вкус имат всички отлежали сирена, сушени..

публикувано на 23.06.24 в 18:07