В казармата се сприятелихме с кавалджията Стоян Георгиев Величков от Зидарово, Бургаско. Бяхме най-добрите музиканти, любимци на 3000 души полк. В помещението имаше радиоточка и по нея обявиха конкурс за гъдулари в Радио София. Аз не исках, но Стоян каза: Тръгвай! Хората ще те питат къде отиваш с гъдулката, а ти ще отговаряш „на работа”, разказва Нено Иванов.
На 1 юни 1954 г. постъпва в оркестъра към Ансамбъла за народни песни при Радио София. Паралелно с работата в оркестъра музикантите Костадин Варимезов (гайда), Стоян Величков (кавал), Нено Иванов (гъдулка) и Йордан Цветков (тамбура) сформират инструментална група. От този период гъдуларят си спомня:
Приеха ме първа гъдулка, трета категория. Диригент на оркестъра беше Борис Петров. Той е от селото на Цвятко Благоев – Угърчин, Ловешко. Варимезов предложи да направим една камерна група, защото мелодиите от Бургаския край те ги знаят и аз от Стоян Величков – също ги знам. В края на 1954-та и началото на 1955 година сложихме името – Странджанска група. Тогава започнахме да кръщаваме и хорàта: „Гергебунарско хоро”, „Зидаровска ръченица”, „Дюлгерлийска” и т.н.
По това време Странджанската група е най-известният и предпочитан състав за звукозаписи в радиото, търсен е за изяви в страната и чужбина – концерти, семейни и селищни празници, съпровод на танцови състави. Като инструменталист Нено Иванов активно участва в концертни програми, свири на първия събор в Граматиково, акомпанира на изпълнители по време на националните събори-надпявания. За своите индивидуални записи музикантът разказва:
Когато започнах да записвам солово най-лесно ставаше с кавала, гайдата и тамбурата, но имам и записи с оркестъра. Балканджийската ръченица е обработена за гъдулка и оркестър. После записах „Дралфенска ръченица” и след записа диригентът Коста Колев ме попита за заглавието. Казах, че колегите Величков и Варимезов ги кръщават на селата си и аз реших да запиша ръченицата на родното ми село Дралфа.
Отговорното отношение към онова, което изпълнява, вероятно е причина Ненов Иванов да не записва често самостоятелно. Последните записи осъществява през 1989 г. – бавни мелодии върху познати песни: „Свекър Петкани думаше”, „Тръгнали ми са, тръгнали”, „Теньовата стара майка”, „Помниш ли мъри, Добро”. Иванов има и дългогодишна педагогическа дейност. Той е един от първите преподаватели по гъдулка в детско-юношеския ансамбъл „Изворче”. Ръководи състави в Кремиковци, Орландовци, село Томпсън, Софийско и оркестъра към Дома на транспортните работници в София. Днес не се разделя с народната музика, слуша младите изпълнители и се възхищава на таланта им:
Много добри музиканти има сега, голяма техника развиват. Като слушам младите музиканти ми се пълни душата. Едно време ние не свирихме по този начин и не сме предполагали, че един ден може да се достигне такава техника с тези селски народни инструменти. Музиката пак е хубава, но сега е по-технична, инструментите имат по-големи технически възможности. Който разбира от народна музика да продължава и да развива тази техника. В музиката – или можеш, или не можеш. 87-годишният гъдулар Нено Иванов често изминава разстоянието от София до родния дом в Дралфа, където продължава да звучи мелодията на бащината гъдулка. Разговора с Нено Иванов и негови записи от фонда на БНР може да чуете в звуковия файл.
.
В банското село Малка Арда доброволци възстановиха киносалона в читалище "Христо Ботев -1958". Инициатор на кампанията е Кристина Патева и група млади хора с корени от Малка Арда. Ремонтните дейности продължават почти година. “За репетиции самодейците от читалището са използвали зала в детската градина, но след този ремонт те отново ще се върнат в..
В навечерието на Еньовден в Старцево отбелязаха първи Еньовденски събор. Еньовден е един необикновен празник. На този ден обичаят повелява да наберем свежи билки, защото според народните поверия тогава имат най-голяма сила. След набирането на билките, се сплитат венци, които момите пускат по течаща вода. За събора в местността "Равното" над Старцево..
Родопите впечатляват със своята природа, култура и фолклор. Всяко едно село пази своя фолклор благодарение на самодейните групи към местното читалище. Водени от любовта към народното пеене и традиции хората от крумовградското село Егрек са съхранили песните на своите деди, а те днес предават на малкото останали млади хора. Младите, както на всякъде..
Учениците от група „Танцово изкуство“ по Национална програма „Заедно в изкуствата и в спорта“ към СУ “Васил Левски“ – гр. Крумовград с художествен ръководител Даниела Бояджиева за пореден път представиха достойно училището и града с участието си в XX Международен фолклорен фестивал "Евро фолк - Черно море 2024", който се проведе в гр. Китен в периода..
Във втората част на предаването , ще си говорим за вкусът умами, който обединява всички вкусове и се дължи на ферментацията на протеините. Мдааа, веднага ми стана туршиено и пробиотично. Всъщност, аналог на нашето кисело зеле е кимчито, корейско ястие, което азиатците похапват всеки ден. Иначе умами вкус имат всички отлежали сирена, сушени..
Вчера и днес Златоград е домакин на първата по рода си изложба в родопския град - произведения на изкуството от захар. За това събитие ни разказва Галина Стефанова , която разговаря с Мариела Велева от Тополовград, която участва в конкурса "Златоградски захарни етюди". След това отново се връщаме към интервюто с певицата Златина..
На 19 юни в Бизнес инкубатора бе проведено публично обсъждане на плана за финансово оздравяване на община Кърджали за периода 2024-2026 г. За целия период на оздравителната процедура, очакваният фискален ефект възлиза на приблизително 5 000 000 лева. Освен оптимизиране на местните приходи и събираемостта им, ще бъде затегната бюджетната..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478