Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

40 години с изкуството на ансамбъл „Тракия”: Граовската певица Бойка Секиранова и кавалджията Иван Антонов

Сред доайените на ансамбъл „Тракия” – Пловдив са граовската певица Бойка Секиранова и кавалджията Иван Антонов



Първите изпълнителски състави в професионалните ансамбли, създадени през втората половина на ХХ век, се сформират от певци, инструменталисти и танцьори, носители на традиционни музикални и танцови умения. Диалектните изпълнители постепенно се откъсват от своята иманентна среда, а работата в тези състави оформя нов творчески облик в нефолклорно пространство. Сред доайените на ансамбъл „Тракия” – Пловдив са граовската певица Бойка Секиранова и кавалджията Иван Антонов. Неотдавна Съюзът на българските музикални и танцови дейци отличи двамата артисти с наградата „Златна лира“ за високи художествени постижения. Иван Антонов и Бойка Секиранова участват в първите музикално-танцови програми на професионалния състав заедно с изтъкнати композитори, диригенти и хореографи: Стефан Мутафчиев, Цветан Цветков, Тодор Пращаков, Кирил Дженев и др. Работата в ансамбъла е целият им съзнателен живот.

Граовската певица Бойка Секиранова

Бойка Секиранова е родена в сърцето на Граово (Средна Западна България). Едноименното селище обединява селата Конска и Режанци, Брезнишко. 

Родното ми село Граово е малко, но прочуто с песнопойци, от които съм учила песните. Моят репертоар е от възрастни жени, майка ми и дядо ми също пееха много хубаво, разказва Бойка. 

Нейният род единствен в България носи фамилията Секиранови. Шестгодишна участва в регионален фестивал. Спомен от тази първа сценична изява остава срещата й с певицата Гюрга Пинджурова, член на журито: 

Когато излязох на сцената, хората искаха да ме вдигнат на столче, защото не се виждах. Казах си: Ами ако падна и се изложа, какво ще стане тогава? Гюрга Пинджурова ме взе до нея при журито, разпитваше от кога пея, какви са песните ми. Тогава се явих с бавни граовски песни и действително е за учудване, защото те са тежки, изискват вокална техника. И сега са трудни за изпълнение, след като вече имам опита на певица. Граовци се славят с хумора си, това се е предало и в песните. Когато пее, граовецът осмива недостатъците, които вижда около себе си. Такива са и моите песни – хумористични, но не забравям и безмензурните „марковски“ песни

След гимназията Бойка постъпва в школата за ръководители на самодейни състави в Пловдив. По това време се сформира ансамбъл „Тракия” и на 1 март 1975 г. се сбъдва голямата й мечта. В състава тя носи богат репертоар от граовски песни, върху които се създават емблематични за пловдивския ансамбъл партитури. 40 години солира в хоровите обработки на „Ой, шопе”, „Хубава мома”, „Пило ли е магарето вино”, „Мито, мори” и др. Известни са два записа с нейни песни в Радио Пловдив – „Преминула бела Бека” (1979) и „Седнало е Нине” (1987) (обр. Т. Пращаков), издадени в две грамофонни плочи (ВНА 1038, ВНА 12177) и „Дамян танац води“ (обр. М. Попов), включена в компактдиска „Гроздана“ (2000). Защо обаче, певицата не записва самостоятелно, като се има предвид изпълнителския стил и репертоар, които притежава? Вероятно от тук нататък Бойка Секиранова ще намери повече време за звукозаписна дейност. "Нека новите колеги обичат работата си така, както аз обичах моята през тези 40 години в ансамбъла", каза пред младите изпълнители певицата.

Кавалджията Иван Антонов 

Един от първите оркестранти в състава на ансамбъл „Тракия” е кавалджията Иван Антонов. Въпреки, че семейните корени са от Ряховци, Габровско, той е познат като музикант с тракийски инструментален почерк. От малък е откъснат от родното място, но музикалната основа получава от местния учител Иван Цветков. 

Не мога да кажа, че този край е без традиции в народната музика, но е по-беден в тази област. Като изпълнител трябваше да се развивам и да обогатявам репертоара си. За това предимно свиря тракийска музика, тя е по-богата на орнаментика и предразполага за повече импровизации, уточнява Иван Антонов. 

Завършва музикалното училище в Котел, където му преподава известният кавалджия Никола Ганчев. В обучението и усъвършенстването на музиканта допринасят и други кавалджии-тракийци – Драган Карапчански и Стоян Величков. Трябва да отбележим, че музикалната дарба при него не е семейна традиция, но той е наследил една друга черта в рода си – любовта към природата и животните. "Може би това най-много е помогнало да засвиря на кавал и да избера тази професия", добавя той. Постъпва в оркестъра на ансамбъл „Тракия” през 1977 г. и в продължение на 40 години е част от него. За фонда на БНР Иван Антонов регистрира записи на пиеси за кавал и оркестър: „Ряховски мелодии”, „Овчарски свирни”, „Песен и кръвенишка ръченица”, Ряховско хоро”. Кавалджийската традицията в ансамбъла днес продължават неговите колеги Георги Кънчев, Темелко Иванов и Дамян Йорданов, търсен е от млади последователи в народната музика.

Работата в ансамбъла много помогна в развитието ми на артист-оркестрант. Именно тук открих своите възможности като изпълнител и намерих поле за изява, признава музикантът. 

В ансамбъл „Тракия” Иван Антонов създава семейство с тракийската певица Златка Стефанова, дългогодишен солист и хормайстор. Музикално-сценичната традиция в семейството им е наследила тяхната дъщеря Таня, класическа балерина в Държавна опера – Пловдив.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Голям концерт в Дома на културата за Международния ден на майчиния език

Песни, танци и стихове на турски, български и ромски ще има тази година в концерта , посветен на 21 февруари, Ден на майчиния език. Секретарят на НЧ "Юмер Лютфи" Мюзеки Ахмед: "Традиционно, нашето читалище "Юмер Лютфи" от години отбелязва Международния ден на майчиния език, 21 февруари, с песни, танци и стихове. Тази година ние решихме на..

публикувано на 20.02.25 в 15:56

Ако до всяко добро същество, застане поне още едно...

Децата от СУ "Петко Рачов Славейков" ще издирят самотни възрастни хора в отдалечени населени места, за да разговарят с тях и им дадат торбички с дарения.  Инициативата се нарича "Всичко е лично" и е вдъхновен а от добротвореца Кристина Патева от Баните, която отдавна има приятелство с учениците. Тя ще започне през март, обсъжда се..

публикувано на 20.02.25 в 12:16

Единадесетокласничка от Кърджали е отличена с първа награда в Националния конкурс "Завещано от Апостола"

Единадесетоклсасничката Яница Ханкова от СУ "Петко Р. Славейков" е една от спечелите първо място с есе, написано за Васил Левски в националния конкурс "ЗАВЕЩАНО ОТ АПОСТОЛА".  Организатори на съревнованието, което се провежда за 15-та поредна година са Младежки център Хасково, а разработката на девойката е отличена сред 46 есета във възрастова..

обновено на 19.02.25 в 11:15

Отец Николай: Душата си ще положа за всички деца, докато съм жив

13 години живот в Христос. Така определи свещеноиконом отец Николай Величков навлизането в тийнейджърска възраст на прицърковното неделно училище при средновековния храм „Св. Йоан Предтеча“ в Кърджали. В Неделя на Блудния син, втора от подготвителните седмици за Пасха и Великия пост и Възкресение Христово, се навършиха 13 години от създаването..

публикувано на 18.02.25 в 16:06

Стъпваме по лечебни растения, без да знаем

Продължавам да ви разказвам за силата на билките, за техния характер и очарование , което имат, за това дали българските растения са най-добри за нашето здраве и кои са най-скъпи подправки. Всичко това ще научим от феята на билките - Руска Стоянова, която прави собственоръчно мехлем от 30 билки и екстракти.  В мехлема влизат освен..

публикувано на 18.02.25 в 14:18

Десетки кърджалийци застанаха в подкрепа на семейство Барутчиеви

Над 70 души подкрепиха с присъствието си пред дома му Георги Барутчиев. Припомняме, че мъжът е прикован на инвалидна количка след преживяно заболяване. Живее на втория етаж на жилищен блок и не може да се придвижва свободно. Съпругата му Силвия преди дни е намерила възможност чрез програма на социалното министерство да бъде финансирано..

публикувано на 17.02.25 в 23:36

Съседи отказват помощ на болен

Георги Барутчиев вече осем години гледа живота през прозореца. Единственият му контакт със света е чрез съпругата му Силвия Барутчиева, телевизора и телефона. Причината е преживяно заболяване, след което той е прикован на инвалидната количка. В началото е можел да излиза по малко от дома. Това обаче става все по-невъзможно. Доскоро е успявал с..

обновено на 17.02.25 в 21:52