След 15 години прекъсване във Велинград откриват курс по тамбура

публикувано на 26.10.18 в 14:35

Тамбуристи от ОНЧ „Св. св.Кирил и Методий – 1905“ Велинград

Интервю с Иван Пещерски, секретар на ОНЧ ''Св. Св. Кирил и Методи-1905'' - Велинград

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ако се заслушаме в Родопа планина, ще се потопим в море от песни. Родопският фолкор е събрал в себе си богатата душевност, топлотата и очарованието на родопчаните. Родопската песен е мелодична, весела, игрива, а понякога – нежна и гальовна. Всяка песен е история – истинска, неповторима и неподправена.

В Западните Родопи и по-конкретно във велинградския край поради географското си разположение, историята е събрала в едно фолклора със северозападното родопско звучене, фолклора от долината на река Места и Разложко и фолклора от пазарджишко. Там най- често може да се чуе звън на тамбура.

След 15-годишно прекъсване в Западнородопския град Велинград откриват курс по тамбура. Образцово народно читалище "Св. Св. Кирил и Методи - 1905" спечели проект „Тамбури дрънкат”, в който ще се извършва обучение на деца и възрастни, желаещи да свирят на тамбура. Курсът ще води композиторът от Благоевград Петьо Кръстев.

Секретаря на читалището Иван Пещерски разказва: Тамбурата за Западните Родопи не е просто музикален инструмент. Тя е част от родовата памет. Тя също разказва историята на рода. Предавала се е от дядо на внук , от баща на син. И днес сме свидетели на тази родова приемственост, защото и малкото останали тамбурджии са наследили тамбурата и майсторлъка да свият на нея от техните бащи или дядовци. В допълнение към това е важно да се знае, че тамбурджиите и в миналото, и сега се ползват с особена почит и уважение, тъй като без звъна на тамбурата празника е като хляб без сол . И както се казва „Без тамбура песен не се запява и хоро не се заиграва. Инструментът, на който в миналото са свирели предците ни, за съжаление, днес малцина познават и малцина могат да засвирят на него. В нашия велинградски край прeз последните години обучение по тамбура не е провеждано. Съществувалия към читалището Тамбурджийски оркестър е разформирован преди повече от 10 години . Сега са останали неколцина тамбурджии. Деца и младежи не се обучават. Тамбурата може замлъкне, защото никой не може да свири на нея. Ние ще променим това.

ОНЧ “Св.Св.Кирил и Методий-1905“ е читалище с модерна визия и идеи. Читалището работи в посока търсене, популяризиране и запазване на традициите и фолклора. Към читалището репетират над 100 танцьори, певци и музиканти.

Проектът „Тамбури дрънкат” е в синхрон с основната дейност на читалището. Създаването на детска школа по тамбура ще възроди традиция, свързана с характерен за региона инструмент -тамбурата. Уроците ще разширят познанията за родния край, ще дадат знания за местния фолклор и традиции, ще са интересно и полезно занимание в свободното време, което ще отдели децата от вредни навици и среди. Чрез проекта ще бъде направен опит да се възстанови съществувалата тамбурашка група към културната институция, ще се осъществи приемственост между старите музиканти и децата и ще се запази и затвърди връзката им с читалището – общността, традициите и фолклора.

Характеристика на тамбурата.

Тамбурата е от групата на струнните, дрънкови музикални инструменти. В Разложкия край е разпространено и названието „дрънка“. Изработват се от явор, орех, акация, череша. Грифа на тамбурата е разделен с прагчета, които определят тоновите височини. На шийката на тамбурата са поставени ключовете, чрез които се обтягат струните. Според броя на струните тамбурата може да бъде двуструнна, три, четири, шест, осем, дванадесет струнна. Най-разпространена е осем струнната тамбура, при която струните са две по две еднакво настроени. Звукът на тамбурата се получава чрез дърпане на струните с пластинка – перце. В миналото това е било парче черешова кора. Сега за изработка на перце се използват различни видове пластмаса. Струните се повдигат над резонаторната дъска със столче (магаренце). В долния край на корпуса се намира струнникът за който се закрепва края на струните.