Почти всички страни от бившия социалистически лагер бяха приети в НАТО и като санитарен кордон срещу евентуална агресия от изток. На техни територии и с техни войски, в рамките и при използването на тактическо атомно оръжие, трябваше да се водят военните действия, докато великите сили се разберат помежду си. Т.е. малките трябва да поемат ударите.
Тези страни бяха приети и в ЕС. Това откри многомилионен трудов ресурс от непретенциозни работници и най-вече стомилионен пазар, основно за субсидирани стоки от старите членове на общността. Готови купувачи с ниски като начало критерии, израствали в ограниченията на плановата икономика. Т.е. в ограниченията на възможността за избор. Особено при потребителските стоки. В името на тези планове беше минимализирана местната икономика. Акцентът беше върху селското стопанство, преработвателната промишленост, търговията, банковото дело.
Сто милиона души се превърнаха в безропотни купувачи на агресивно налагани продукти с необвързано, като отговорност и на производители, и на търговци, качество. Т.е. новите трябваше да платят, най-общо казано, неприемливото от големите. Срещу правото на свободно движение и право на труд в общността.
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478