За пътя като безпътица

Тези дни активни в протестите са и остатъчните жители на Северозапада. Регион, известен със своята икономическа стабилност. Вече десета година той официално е най-бедният в Евросъюза. За тази стабилност става дума.
Хората там искат нов широк път. Обещаван много пъти. Особено след Дунав мост-2 този път трябваше да е високоскоростна част от еврокоридор, който да свързва Близкия изток и Източното Средиземноморие с Централна и Западна Европа.
Шосейни специалисти и ведомства изчислиха преди двайсетина години, че трасето ще струва около 200 млн. лв. След петилетка година левовете станаха евро, мина се и през 600 млн. Сега е над милиард. Евро.
Повече от четвърт век всеки на власт се изказваше и за тунел под Петрохан. В началото щеше да го пробива мистериозен Саудитски консорциум. После вездесъщите китайски инвеститори. После спря да се говори за тунел под Петрохан.
Хората от протестите се надяват новата инфраструктура да оживи икономиката в района, да запази каквото е останало от селищата, да подобри образование, здравеопазване, че и малко култура. И поне приблизително достоен начин на живот. Съмнително.