Светият синод на Българската православна църква разглежда писмото от Македонската православна църква за възстановяване на евхаристийното единство. Пред сградата на Светия синод се проведе мълчаливо бдение в подкрепа на признаването на Македонската църква.

Молитвеното бдение се проведе успоредно със заседанието на Светия синод. Бдението беше организирано от обществениците, които миналата седмица изпратиха обръщение до Българския патриарх Неофит. Сред присъстващите бяха журналисти, учени, историци. Сред тях – Горан Благоев, Любчо Нешков и д-р Милен Врабевски. Според тях Българската патриаршия трябва да приеме протегната ръка от Македонската архиепископия и да изпълни своята историческа мисия, като първа признае каноничната самостоятелност на Македонската църква и я въведе в общото православно семейство.

Българската православна църква трябва първа да признае каноничната самостоятелност на Македонската архиепископия, посочи д-р Милен Врабевски, председател на организацията "Българска памет":

Македонската православна църква е една изключително качествена, силна и влиятелна православна църква, която не заслужава да бъде отритната, и искрено се надявам нейната църква-майка, макар и още необявена, да бъде българската.

На бдението присъстваше и министърът на отбраната Красимир Каракачанов, който посочи, че Сръбската православна църква няма никакви основания да претендира, че е църква-майка на Македонската архиепископия:

Тези епархии в Македония, за които днес говорим, а именно Охридска, Струмишка, Велешка, Скопска и т.н., до 1913 година бяха част от Българската екзархия и бяха насилствено откъснати от Българската екзархия, и петима български владици в Македония бяха изгонени и се прибраха в България.

Въпросът на 70% е решен, защото майката е една – няма друга. Ако ние не признаем, че има връзка между нас, тогава ние трябва да се откажем от екзархията, защото най-много жертви, най-много страдания България изживява точно в тази част на Македония. Излишно е да припомням как приключва отец Партений, игуменът на Бигорския манастир, който е рязан на парчета от жандарите през деветнайсета година и е хвърлян в река Радика, а главата му е забита на кол, каза по-рано журналистът Любчо Нешков.

Обществениците определиха като несъстоятелни твърденията, че ако нашата църква отговори на македонската молба, ще се постави в изолация. Негово Светейшество патриарх Неофит посочи, че мнението на останалите православни църкви трябва да бъде чуто, за да не се стига до разделения:

Те са наши братя, наш народ. Ние ще се стремим да запазим неговото единство. Трябва много добре да се обмисли и решението да бъде взето с болшинство.

По-рано Варненският и Великопреславски митрополит Йоан каза, че въпросът не може да бъде решен без участието на останалите поместни църкви:

Това е въпрос, който безспорно вълнува много хора, който трябва да бъде обсъден, след като се чуе мнението на отделните църкви.

Според обществениците консултациите с поместните църкви може да забавят разрешаването на въпроса. Затова, според тях, Българската православна църква трябва да започне консултации със Светия синод на Македонската архиепископия, като набележат общи инициативи като почитането на общи за двете църкви светци и събития.