Хор „Христина Морфова” пази традициите на българското хорово изкуство

Тази година хор „Христина Морфова” отбелязва своята 80-годишнина. Създаден е от проф. Людмила Прокопова през 1936-та – годината, в която великата оперна певица Христина Морфова загива при катастрофа. Съставът е носител на множество награди от международни конкурси – в Ланголен (Великобритания), Варна (България), Лайпциг (Германия), Гориция (Италия), Толоса (Испания), Анкара (Турция) и др. Концертната му дейност обхваща страни като Чехия, Словакия, Унгария, Холандия, Гърция, Израел, Румъния, Белгия, Австрия и др. 

Именитата българска диригентка проф. Лилия Гюлева дълги години ръководеше състава. Ето какво ни разказа нейната възпитаничка Таня Никлева-Владева, която от две десетилетия е начело на хора:

Хорът е бил поет от Людмила Прокопова, която го дирижира почти до 1959 г. Две години преди това в него е била поканена младата тогава Лилия Гюлева. От нея съм научила изключително много. Тя се раздаваше и беше безкомпромисна. Не е лесно да наследиш един такъв титан и учител. Дълъг, труден и понякога доста мъчителен е пътят към доверието на хористите. Това ме е направило такава, каквато съм в момента и ме е доизградило като личност. Считам за най-голяма награда и постижение това, че хорът започва да се увеличава като състав. Намираме нови почитатели и последователи, което лично за мен е огромно удовлетворение.

На 1 декември участваме в юбилеен концерт на читалище „Д-р Петър Берон”, което навършва 90 години – продължава г-жа Владева. – Два дни след това ще имаме концерти в Казанлък, в рамките на първия хоров празник „Петко Стайнов”, по повод 120-години от рождението на композитора. На следващия ден имаме самостоятелен концерт в Стара Загора, съвместно с ученици от музикалното училище в града, което също носи името на Христина Морфова. На 11 декември хорът ще отбележи Световния ден на хоровото изкуство с концерт в София, а по-късно сме в Хасково, където ще се проведе Първият национален фестивал за коледни и новогодишни песни. Стараем се да запалим все повече хора за хоровата музика, защото тя е чист извор българска култура. Да постигнеш хармония с други хора е висша форма не само в изкуството, а в живота. Всеки може да се затвори и да се изолира, но способността да живееш с другите е безценна. След репетиция виждам как очите на хористките се смеят и знам, че от присъствието ми на земята има смисъл.