Документалната поредица „Музикална радиопамет” разказва в тематични цикли и хронологични щрихи за присъствието на българската народна музика в радиопространството и ролята на БНР за нейното документиране, популяризиране и опазване като културна памет и национално наследство.
През 60-те години на ХХ век в отделни райони на страната започват да се организират мащабни прояви за сценично представяне на народна музика, известни като събори-надпявания или събори на народното творчество. Те представляват една нова форма за поддържане и популяризиране на фолклора с конкурсен характер, различна от старите традиционни селски събори, провеждани по време на календарни и храмови празници. И докато все още жизнените селищни сборове са част от старинната традиционна култура, съборите за народно творчество се организират от специалисти и специализирани институции, стават приоритет на държавната културна политика.
Идеята за провеждане на първия събор-надпяване у нас е на тогавашния отговорен редактор на редакция „Народна музика” към Радио София – Георги Бояджиев (1912-1982). По това време в редакцията работи фолклористът д-р Михаил Букурещлиев, който припомня: Един ден Жоро Бояджиев ни събра импровизирано – Коста Колев, Борис Петров, аз и постави въпроса, че е хубаво да помислим за нещо по-мащабно, което може да представи нашия автентичен фолклор. И бай Жоро, както му казвахме, предложи това нещо да го направим там, където е запазен фолклора, а именно в Странджа и село Граматиково. В разговора Коста Колев предложи: „Не е ли хубаво тази идея да наречем събор-надпяване" и ние спонтанно приехме неговото предложение.
Първият събор-надпяване „Странджа пее” се провежда в дните 27, 28 и 29 май 1960 г. в село Граматиково, близо до Малко Търново. Организатори са тогавашният Институт за музика при БАН, Централният дом за народно творчество, Министерството на просветата и културата и Радио София. За хората от този район съборът е емблематично явление не само защото е „родоначалник” на съборите в България, но и защото имат потребност от слушане и възпроизвеждане на собственото си странджанско музикално наследство, което е част от локалната им идентичност, пише в статия етномузикологът доц. д-р Веселка Тончева (ИЕФЕМ-БАН).
На събора се явиха около 560 певци и свирачи. От тях 52-ма бяха допуснати на второ прослушване, от които 37 бяха наградени: 4 получиха първа награда, 5 – втора, голям брой трета, а всички останали грамота за участие, споделя Манол Тодоров, член на журито. Специални гости на събора са Райна Петрова, Сава Попсавов и солистките на Държавния ансамбъл за народни песни и танци – Комня Стоянова и Магда Пушкарова.
Жури с председател композиторът Филип Кутев (членове: Райна Кацарова, Стоян Джуджев, Елена Стоин, Иван Качулев, Димитър Осинин, Манол Тодоров и др.) оценява изпълнителите на две сцени – едната в центъра, другата в южната част на селото. Сред всички участници специалистите удостояват с първа награда певиците Кина Димитрова (1926-2009) от Ясна поляна, Янка Рупкина (1938) от Богданово, а най-висока оценка се дава на Георги Павлов Георгиев (1926-2010) от с. Визица, Малкотърновско.
Песните, които изпълних по време на събора решиха моята песенна съдба, казва Георги Павлов. В своята книга „По пътя на странджанската песен” той допълва: Вечерта на силно осветения площад в с. Граматиково, председателят на компетентното жури Филип Кутев съобщи: „Безспорен първенец на първото национално надпяване в България под наслов „Странджа пее” е Георги Павлов. Получава грамота, радиоапарат „Родина” и парична награда”. Веднага след тържеството бях поканен да направя записи с оркестъра на Радио София.
В записите, организирани от редакция „Народна музика” по време на първия събор, съпроводът на песните е два типа: от местни самобитни свирачи и от известната Странджанска група, съставена от професионални музиканти, солисти на народния оркестър към радиото. По селекция на редакторите някои от участниците в събора получават покана за звукозаписи в студиото на Радио София, които творчески се ръководят от композитора Коста Колев, автор на обработките (съпровожда оркестър от класически инструменти). Осем от тях „Балкантон” издава в две грамофонни плочи – „Надпяване в Странджа, 1960 г.” (216) и „Песни от събора-надпяване в Граматиково, 1960 г.” (ВНМ 5922). Плочите включват изпълнения на Кина Димитрова („Мари Еринку, Еринку”), Янка Рупкина („Възкачила се Гергана”, „Янкиното деверче”), Георги Павлов („Години пусти, години”), Станка Дидова („Янку отдолу идеше”), Пейчо Пейчев („Мори, вземи ме, Баласо”), Райка Маврова („Дончо го беда бедили”), и Ермак Тимофеев – гайда („Странджанско хоро”).
След дългогодишно прекъсване граматиковският събор е възстановен през 1995 г. и от тогава се провежда през четири години. Тази година „Странджа пее” отново ще посреща няколко поколения певци и свирачи от 19 до 21 юни в Граматиково. Организатори са Министерство на културата, Община Малко Търново в партньорство с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. В програмата се предвижда и научна конференция на тема „Фолклорният фестивал – минало, настояще и бъдеще (проблеми и перспективи).
Вече 55 години музикалният фонд на БНР съхранява звуковите документи от първия събор на народното творчество. Те илюстрират музикална картина от началото на едно голямо движение, което получава национално признание и трайно навлиза в съвременния културен живот у нас.
Опис на записите (БНР, 1960 г.):
Още от поредицата „Музикална радиопамет” :
♦ Народната музика в програмите на "Родно радио" - изпълнители и прояви
♦ Българската народна музика в програмата на "Родно радио" (1930-1934)
♦ 100 години от рождението на народната певица Виктория Крайселска
Очакват ни изненади, само останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца , и онлайн, в реално време на binar.bg Желая Ви приятно слушане!
След главния град Нант, в днешния епизод на рубриката „Франция, мон амур“ на радио Кърджали водещият Нурай Садулов ще ви запознае с още два от по-интересните градове на департамента Лоар-Атлантик, в регион Пеи дьо ла Лоар. Това са Сен-Назер и Геранд. Ще чуете: От коя епоха са обитавани двата града ? Какви мегалитни конструкции са..
В епизод 31 на рубриката на Радио Кърджали "Франция, мон амур!" с водещ Нурай Садулов ще продължим нашата обиколка с регион Пеи дьо ла Лоар. Ще споменем неговите департаменти, по-важни градове и села, както и някои от по-известните замъци. Ще обърнем по-специално внимание на град Нант, столица на региона. Ще чуете на какво дължи..
В епизод 30 на рубриката на Радио Кърджали "Франция, мон амур!" с водещ Нурай Садулов ще посетим Долината на Лоара и ще ви представим някои от великолепните замъци, намиращи се в този район. Ще чуете отговори на въпросите: Как е наричана Долината на Лоара? От коя епоха водят началото си замъците? Колко замъци има в Долината на..
Епизод 29 на рубриката на Радио Кърджали "Франция, мон амур!" е посветен на най-мелодичния и най-романтичния език в света. Водещият Нурай Садулов обяснява защо френският е наричан „езикът на любовта и на дипломацията“. Освен това посочва в кои международни организации е и работен и официален език. Ще чуете интересно интервю с г-жа Вяра..
В епизод 28 на рубриката на Радио Кърджали "Франция, мон амур!" с водещ Нурай Садулов отделяме специално внимание на главния град на регион Оверн-Рона-Алпи. Ще чуете кратка информация за славното минало на Лион. Ще научите на какви дейности и производства градът е бил столица през вековете. Ще разберете коя е жената, дала..
В епизод 27 на рубриката на Радио Кърджали "Франция, мон амур!" водещият Нурай Садулов представя градовете Клермон-Феран и Мулен в Централна Франция. Ще чуете: Как е образуван град Клермон-Феран? Кои са историческите и архитектурните обекти и паметници, привличащи най-много туристите? На какво се дължи тъмният цвят на някои..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
