Позицията на България за европейската перспектива на Македония остава непроменена

Първите дни на новата 2015 г. дадоха основание за очакване на някакъв развой в двустранните отношения на България с Македония. Премиерът Бойко Борисов бе запитан в парламента за политиката спрямо тази съседна страна. Последва среща на външния министър Даниел Митов с посланика на Скопие в София Благой Ханджиски за договаряне стъпки за развитие на сътрудничеството. Стана ясно, че в позицията на България за европейската перспектива на Македония от първия кабинет на Бойко Борисов досега промяна не е настъпила.

Както първото правителство на Бойко Борисов, така и сегашното категорично декларира, че подкрепя европейската и евроатлантическата интеграция на Македония и е готово да оказва експертна помощ по конкретни въпроси, свързани с българския опит, натрупан по пътя към членството в ЕС и НАТО. Подкрепата обаче не е безусловна и зависи от подписването на договор за добросъседство и сътрудничество, основан на декларацията за добросъседство, подписана между премиерите на двете страни през 1999 година. По същество, с този договор България иска да придаде юридическа сила на декларацията, без да предявява допълнителни искания към Македония. Скопие обаче има резерви.

България желае също съвместно отбелязване на общи за двете страни и народи исторически събития, дати и личности, като например общо честване на празника на светите братя Кирил и Методий в Рим.

Засега ясен отговор по въпроса от македонска страна няма. Създадени са експертни групи на равнище външни министерства за консултации по договора за добросъседство, но политическата нестабилност в двете страни през последните години затрудни тяхната работа. Срещата на външния министър Митов с посланика на Скопие в София, проведена миналата седмица, породи надежди за положителен развой, включително и очакване за среща на външните министри на двете страни, която да даде тласък на политическия диалог на най-високо равнище. От този диалог зависи на само европейската и евроатлантическата перспектива на Македония, но и напредъкът на важни, не само в двустранен, но и в регионален план, проекти като изграждането на нови гранично-пропусквателни пунктове, осъществяването на железопътна връзки между двете страни, реализирането на Паневропейския коридор между Българското Черноморие и албанското пристанище Вльора, минаващ през Македония. Залогът е голям, засега напредъкът е малък и за жалост двустранните отношения продължават да са проблемни.