Често политиката се представя в литературата като лека жена. В живота обаче, както рядко се случва, ситуациите надминават художественото творчество. Най-древният занаят, от който се изкарват пари като от всяка търговия, все пак предполага известна почтеност - услуга срещу заплащане. В политиката обаче заплащането надскача всичко останало, а коректността е запратена в ъгъла като особено дразнещ елемент.
Вчера президентът на Франция Франсоа Оланд потвърди, че страната на петлите ще достави в срок на Русия първия военен кораб "Мистрал". Това се случва на фона на военните действия в Украйна, при която Москва не крие подкрепата си за сепаратистите. Става дума не за обикновен, а за военен кораб, който явно няма да разхожда руски граждани по време на почивката им.
Тази сделка е в очевиден дисонанс с почти ежеседмичните заседания в европейските институции, на които мъдрите глави се чудят какви допълнителни санкции да измислят срещу Русия. Как да очакваме от официален търговски партньор, какъвто в случая е Франция, да вдигне ръка в полза на тяхното подсилване? Как могат французите да убедят европейските си партньори, че този кораб няма да бъде използван при евентуални действия срещу Украйна?
Истината е, че докато Европа търси консенсус в действията си срещу Русия, президентът Владимир Путин не се затруднява с такива подробности и печели битките много по-лесно. Малките страни, които настояват за по-сериозни санкции, на практика се оказват изолирани, а големите и по-влиятелни като Франция водят такава политика, при която дребни въпроси като войната, човешкия живот и правата на украинците са избутани доста настрани от "Мистралите" и следващата крупна сделка, която ще се появи на хоризонта. Остават само вялите и нищо незначещи думи за морална подкрепа на Украйна.
Преди 7 години, малко преди освобождаването на българските медици в Либия, се завъртя информация за друга оръжейна сделка между бившия президент Никола Саркози и тогавашния либийски лидер Муамар Кадафи - за изтребители "Рафал", както и за строеж на атомна централа в Джамахирията. Макар тези твърдения да останаха недоказани, за тях можеше да се намери оправдание - нали няколко човешки живота струват един такъв компромис? А и размириците в Либия започнаха доста по-късно - тогава Кадафи изглеждаше непоклатим.
Какво обаче би оправдало днешната сделка между Франция и Русия? Нима за Франция изплащането на една неустойка би било до такава степен непоносимо, че да срине икономиката й?
Ако Оланд беше намерил куража да каже "не", може би това щеше да бъде моментна финансова загуба, но пък морална инвестиция, която по-късно се отплаща. С доверието на партньорите от ЕС и на бъдещите нейни членове, сред които вероятно ще е и Украйна.
На този етап обаче Франция предпочете договорката, която осигурява бързите пари. За сметка на другата инвестиция, която изискваше повече кураж.
Коментара на Ангелина Пискова можете да чуете от звуковия файл.
Разкъсана облачност
