За Европарламент се гласува в 21 страни от Европейския съюз. Гласуването е задължително в Белгия, Люксембург, Кипър и Гърция.
Гърците ще гласуват за 21 депутати, които ще представят страната им в Европарламента. Паралелно се провежда и балотаж за кметове и областни управители. Видимо в страната се забелязва увеличена избирателна активност, но законът забранява информация за избирателната активност в деня на вота. Гласуваха лидерите на основните политически сили с общ призив повече гърци да участват в днешните избори. Предполага се, че активността на гърците при избора на областни управители и кметове ще активизира и евровота.
Голямата разлика в избирателната процедура спрямо България е, че румънците нямат право да променят местата на кандидатите в листите, отбелязвайки предпочитания от тях кандидат. По този начин румънците практически гласуват само за партийни листи.
За първи път в Германия на тези европейски избори няма да има долна граница за влизане в парламента. Досега тя беше 3 процента. Това дава шанс и на най-малките партии. Германия праща 96 депутата в Страсбург. Кандидатирали са се общо 945 души от 25 партии. Изненадата в този вот се очаква да поднесе новосъздадената партия, която се обяви против еврото и ще се бори за разпускане на еврозоната. В Германия успоредно с изборите за Европейски парламент се провеждат и комунални избори в 10 провинции. Урните отвориха точно в 8 часа и в тях ще може да се гласува до 18 часа. Малко над 64 милиона души имат право да пуснат бюлетина в днешния ден. В Берлин гражданите имат възможност с референдум днес да решат и съдбата на бившето летище "Темпелхоф". За първи път до урните се допускат граждани под 18 години. Навършилите 16 години в провинция Хамбург имат право да гласуват днес.
46 милиона французи са призовани до урните, за да изберат 74 евродепутати - почти 1/10 от състава на европейския парламент. Избирателната активност, която се очертава рекордно ниска, е решаващият фактор за резултата. В първите часове на вота пред избирателните секции във Франция не цари голямо оживление. Затова пък в над 400 по-слабо населени места, където обикновено гласуването приключва в 18:00, времето за вот е продължено по препоръката на френското Министерство на вътрешните работи, с надежда да се увеличи активността въпреки прогнозите за рекордно слабо избирателно участие. Едва късно вечерта ще научим първите резултати, от които ще стане ясно дали Франция ще отправи към Европа европейски ангажирано или евроскептично послание, след като последните анкети предвиждаха преднина за крайнодесните.
Изборният ден в Италия е дълъг - от 7 до 23 часа местно време. С право на вот са над 51 милиона италианци за избор на 73-ма евродепутати. Изборният ден започна нормално в 7 часа местно време, но с две неизвестни - дали според проучванията към 45% от скептично настроените италианци ще гласуват и дали управляващите демократи ще надвият устрема на движението "Пет Звезди". В случай на успех от 40% от гласовете за демократите, премиерът Матео Ренци смята да поиска председателството на партията на Европейските социалисти. Освен за Европейския парламент в Италия се провеждат и местни избори, като кметове ще бъдат избрани в големите градове като Бари, Флоренция, Перуджа, Ливорно, Модена. Селището Педезина, само с 33-ма жители, също избира своя кмет.В Дания успоредно с евровота се провежда и референдум за присъединяването на страната към Единния патентен съд на ЕС. Близо 4 милиона души с право на глас в Дания ще изберат 13 евродепутати от 100-те кандидати, които участваха в изборната надпревара. Социолози предвещават избирателна активност от близо 50%, значително по-ниска от активността на избирателите по време на парламентарните избори през 2011-а година, където близо 88% от датчаните упражниха правото си на глас. Проучвания сочат, че близо 1/3 от избирателите ще решат в последния момент коя политическа сила да подкрепят. Успоредно с изборите за Европейски парламент в Дания се провежда и референдум за присъединяването на страната към Единния патентен съд на ЕС. Тъй като подкрепата на Дания за създаването на европейската институция ще доведе до загуба на част от суверенитета на страната, подобно решение може да бъде взето само с подкрепата на 5/6 от народните представители. При липса на необходимото мнозинство датската конституция предвижда провеждането на референдум. Шест от осемте парламентарно представени партии одобряват присъединяването на страната към Единния патентен съд на ЕС. Очаква се избирателите също да подкрепят датското участие в новата институция на ЕС.
Информацията е на кореспондентите на БНР
Разкъсана облачност
