В "Посоките на делника" по дестинацията РАДИО ВИДИН

Потегляме от Монтана към Белоградчик- няма как да мине разходката ни без уникалните скали, които превръщат града в художествена творба, достойна само за майката природа. Причудливите каменни скулптури пленяват и усмихват, вълнуват и те карат да се замислиш за истинските неща. И там РАДИО ВИДИН няма да ти изневери- то те чака на честота 106.8 MHz. Това е честотата, на която ни слушат в пограничния район на Сърбия и в румънския Калафат. Нашата крайна спирка вече наближава- Видин, за който тези дни са специални, защото тук е родният дом на РАДИО ВИДИН.

Е, вълнуващи мигове ни очакват- не всеки ден ставаш на пет години! Ако искате да сте с нас на празника, но сте излезли  от пределите на Северозапада- лесно е, можете да ни слушате по интернет на вашия компютър или мобилен телефон. РАДИО ВИДИН излъчва 18-часова всекидневна информационно-музикална програма с много авторски предавания и качествена музика- защото то е вашето радио, то е близо до вас!"  

И след такава разходка вече огладняхме, та затова ви предлагаме една малко по-различна, но пък приятна "Вкусна кухня"- как се приготвя вкусно радиопредаване, това най-добре го знае сътрудникът ни във Враца Жоро Александров:

"Когато ми се падна да издам тайната си рецепта за вкусно радиопредаване пред вас, ми се стори малко нахално. Защо ли? Защото повече от 14 години съм без собствено предаване в ефира. Така се случи, че в едно друго радио правех спортно предаване (бях го кръстил "Таймаут"), с което приключих в края на месец март 2000 година. Няма да споделям тук и сега дали е било добро предаването или не, защото ще е нескромно. Факт е обаче, че след като го приключих, никой не го е подновявал, защото не е имал смелост или хъс, или… просто желание. Кой знае? Даже аз не съм наясно мога ли да използвам запазената марка, тъй като сам съм си го измислил и направил. Но това е друга бира, както се казва.

Та, затова се чудех какво да ви разкажа, докато се опитвам да ви сготвя едно хубаво предаване по радиото. И дали не съм позабравил за адреналина, който нахлува в теб, когато седнеш зад микрофона в секундите преди началото. Хайде, както и да е, защото това са минали работи. Няма смисъл да си ги спомням, защото звуча като стар грамофон, като някаква реликва, извадена от стария склад на миналото. Какво като съм коментирал по едно друго радио на живо футболните ни успехи от онова лудо американско лято през 1994-а, когато хората не спяха, а улиците във Велико Търново, където живеех, учех и работех по онова време, бяха пълни с хора, които крещяха "Балъков- президент, Трифон- премиер!". Помните ли? Ех, че време беше! Вазов сигурно би го нарекъл "Новото пиянство на българския народ"… Сега е друго време, а пиянството на народа е друго; по-скоро махмурлукът е друг и се корени на едно 24-годишно наливане с евтин алкохол, от който вече са ни окапали сетивата. Да, де, ама нали за готвене ще си говорим! Така би казал всеки, на когото не му е писнало да ме слуша след дългото ми завръщане в миналото. Добре, да готвим! Въпросът е не кого да сготвим, както казват мутрите, когато се договарят кого да шитнат, а какво да сготвим. Дивеч по нашите географски  ширини- колкото щеш- и полезен, и вреден… Най-малко полезни ми изглеждат тези пауни политиците, които ни карат непрекъснато да им оглеждаме окраската, да ги хвалим, да им завиждаме, да не ги критикуваме, когато се издънят.

Всъщност, вие виждали ли сте какво прави нормалният, обикновеният човек, когато му подадеш микрофон и се опиташ да му запишеш няколко думи? Плаши се, увърта или просто гледа къде да се скрие. А, я подайте микрофон на някой политик- ще ви схруска като бисквитка на закуска, няма да ви даде възможност да зададете въпрос, докато не си каже неговото. Така е, защото Властта е страшна подправка, тя кара хората да обезумяват, да оглупяват, да се променят, но не към по-добро. След като преспи с Властта, мъжът става друг и е много трудно да го познаеш. Ако ви се падне да преспите с Политиката обаче, промяната ще е пълна. Един от кандидатите за нов месия на българите по стечение на обстоятелствата ми е състудент. Но, днес не мога да го позная- вярно, че са минали 20-ина години от времето, когато ходехме на мачове и на лекции в университета, но днес този човек е съвсем друго същество. Та, хайде, като говорим за радио, такъв да ви се падне в предаването! Как ще направите интересно предаване с него? Начинът, според мен, е да не му давате да говори много за онова, което той иска и за което е дошъл, а да го изненадате с въпроси, върху които не се е подготвил, т.е. да го принудите да импровизира. Ето това се харесва на слушателите. Приятели, то се видя, че от мен готвач на добро предаване няма да излезе. Затова, ако не ви е рано, си сипете една напитка и се отпуснете. Радиото да е до вас, защото можете да изпуснете нещо важно. Няма да ви каня да слушате РАДИО ВИДИН, защото е повече от ясно, че сме заедно в този момент.

А така, добре ли сте вече? Нали знаете, че едни пият само вечер, други- само сутрин, а някои- от сутрин до вечер. Наздраве и нека лошите мисли да не помрачават сутринта, деня и вечерта ни! Аз добра рецепта за радиопредаване нямам, пък и нали знаете, че в този занаят всичко се краде- ако сте достатъчно изкусни, все нещо ще сте си взели от мен. Ако ли не- поне ми беше приятно да бъдем заедно…"

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, РАДИО ВИДИН!!!