Бенедикт Щрунц - водещ разследването "Парадайз пейпърс" за Германия, радиожурналист от обществената медия NDR в Хамбург, който е работил по всички пет публикувани до сега подобни мащабни разкрития сподели за предаването "Събота 150" по "Хоризонт" мотивите на журналистите да откажат да предадат на властите документацията, с която разполагат:
Ние не сме нито полиция, нито данъчна служба, нито прокуратура. Ние сме журналисти и имаме задължения единствено към нашата публика, към обществото. Освен това трябва да пазим източниците си на информация, защото носим отговорност както към тях, така и за информацията, която анализираме и публикуваме.
Въпреки че средствата са укрити по легален начин, разследване е необходимо, категоричен не Щрунц:
Именно, защото голяма част от прилаганите данъчни хитрости са легални. Именно, защото по тази причина трябва да има обществен дебат. И ще Ви дам конкретна цифра - само чрез легални схеми за укриване на данъци в държавната хазна в целия свят всяка година липсват 600 милиарда евро. Това са спестени данъци основно от световните корпорации, от "големите играчи" така да се каже. Това са парите, които липсват например за ремонта на детската градина на дъщеря ми или на училището, в което работи моята приятелка в Хамбург. Това са парите, които липсват за увеличението на пенсиите на нашите родители. Сигурен съм, че и хората в България усещат тези липси по джоба си. Сигурен съм, че тези пари липсват и в много други страни по света, при това много по-болезнено. За това е изключително важно да говорим за схемите на големите корпорации и супербогатите.
Като разследващ журналист не съм наивен. „Парадайз пейпърс“ е петото подобно разкритие, което публикуваме. Почти целият ми съзнателен журналистически стаж премина в работа по тези разкрития и, естествено, наблюдавам реакцията. Според мен има промяна. Води се сериозен дебат за прането на пари, за укриването на данъци и за скриването на доходи извън Европа. Виждам, че има политическа воля за промяна и вече има съответните законови мерки. Но въпреки това виждам, че все още има правителства - и тук не изключвам Германия, които не желаят да извървят пътя докрай. За това има нужда от нашата работа, от силен обществен натиск. Това е нашата роля. Разследвания, като „Панама пейпърс“ и „Парадайз пейпърс“ имат обаче и още едно важно послание: Оттук насетне всеки богаташ и всяка корпорация, която търси данъчен оазис, за да си спести плащането на данъци, рано или късно някой ден ще се появи на вестникарските страници или в радио- и телевизионните репортажи. Защото те загубиха най-важният си коз - анонимността, която им дават данъчните скривалища.
Вероятно дискусията ще отекне, но ние сме длъжни да продължим работата си. Част от нашата работа е и да следим реакциите на политиците и да изискваме от тях да си свършат тяхната работа. Важно е и още нещо - не бива да оставаме с публикуването на едно голямо разследване, каквото е „Парадайз пейпърс“. Трябва да поддържаме огъня с непрекъснати публикации. Трябва да следим, какво се случва на политическо ниво в отделните страни и на ниво ЕС. Дали отново ще има случаи на лобистко законодателство или все пак ще се променят законите така, че укриването на данъци да стане невъзможно? Дебатът по темата, със сигурност ще затихне. Така е в нашия занаят, но пък ние сме длъжни да го подновяваме.
Журналистът изтъкна, че разкритията по предишното разследване - "Панамските досиета" - вече са довели до осъдителни присъди:
„Панама пейпърс“ доведоха до няколко хиляди разследвания и до не малко присъди в цял свят. Наскоро научихме, че Федералната криминална служба е изкупила всички материали и започва разследване, например срещу Сименс - един особено скандален случай на корупция. Освен това има не малко разследвания срещу банки, които също са участвали в схемите. Има и присъди за милиони евро. Така че според мен "Панама пейпърс" бяха нещо като червена лампичка за големите концерни, защото - поне в Германия - сянката върху имиджа на фирмите е огромна, а и присъдите са сурови.
В Ренсбург, Германия на вчерашните избори 481 наши сънародници са упражнили правото си на вот. Това съобщи пред БНР д -р Антоанета Тончева, доброволец и член на избирателна комисия. ПП-ДБ печели най-много гласове в Германия Над 146 000 души са гласували в чужбина "Имахме и машинно гласуване, и с хартиени бюлетини. Валидните гласове са..
Общинската избирателна комисия в Стара Загора е освободила член на Секционна избирателна комисия в града заради несъвместимост. В мъглижкото село Юлиево след сигнал от един от кандидатите за кметове в джипа на съпругата на негов конкурент бяха открити избирателни списъци. След подаден сигнал от една от политическите партии, че съпругата на кандидат..
ЦИК ще извърши проверка на всички регистрирани за участие в изборите за общински съветници и за кметове кандидати дали отговарят на изискванията. Това ще се случи до 10 часа на 28 ми септември, ден преди началото на предизборната кампания. Говорителят на ЦИК Росица Матева обясни, че ще се проверява и дали кандидатите нямат влязла в сила санкция за..
Властите трябва да работят по-активно за отстраняване на купения вот и да подобрят правната рамка за провеждане на предизборна кампания, заяви в интервю за БНР Нина Суомалайнен, ръководител на мисията от наблюдатели от Службата за демократични институции и права на човека на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Според..
В област Ловеч на предстоящите на 14 ноември избори за президент и вицепрезидент и народни представители в 176 от общи сформираните 269 секции ще се гласува машинно. Това стана ясно на проведената днес работна среща, свикана от областния управител на Ловеч Светослав Славчев, с участието на директора на ОДМВР – Ловеч Станислав Великов и председателя на..
Гласуване по настоящ адрес в изборите на 27 октомври 2024 г.
Гласуване на избиратели с увреждания в изборите на 27 октомври 2024 г.
Кой има право да гласува в изборите на 27 октомври 2024 г.
Гласуване с хартиена бюлетина в изборите на 27 октомври 2024 г.
Гласуване с машина в изборите на 27 октомври 2024 г.
Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69
Тел: + 359 2 9708810
Факс: + 359 2 9733769
E-mail: office@cem.bg
www.cem.bg
Българско национално радио © 2020. Всички права са запазени.