Ученичката е без домашна работа

Миналата седмица един малък човек, ученик във втори клас, написа писмо до министъра на образованието с въпроса защо в бележника му има само графа за забележки, но не и за похвали. Второкласникът ме накара да се върна назад във времето. Разрових се в една стара кутия от обувки на завод „Петър Ченгелов“ и си открих старите бележници. „Моето момче – казах си аз – не можеш да си представиш колко забележки открих в тях. За 11-те години, които съм прекарала в училище приятелю, десетки пъти съм била без домашно, закъснявала съм за час, говорила съм в час, бягала съм от час, вдигала съм шум и даже съм се държала неприлично, а и родителите ми са били викани за среща с класната. И знаеш ли, че за всичкото това време, та чак до днес, когато ще отбелязваме с випуска 40 години от завършването на училището, не ми е минавало през ум, че никъде, никога, никой не е отбелязвал в графа „похвали“ моите успехи.“ Ето така си говорих с второкласника аз и ме налегнаха тежки мисли. Представете си колко поколения сме израснали с графа „забележки“ в бележниците и колко поколения сме били възпитани да се чувстваме първо виновни, а после, евентуално, похвалени?