За типовете и нрави български

Като гледам какво става из политическия ни живот и как са се хванали гуша за гуша магистратите и като се опасявам, че могат да вземат и „да се опраскат“ ей така, за няколко пробити долара повече, се сещам да ви цитирам малка част от главата „Двете батареи“ от гениалната повест „Чичовци“ на дядо ви Вазов. Ето го цитатът:
Между това виковете и трясъците от миг на миг ставаха по-силни.
- Гърнясала сланино! Дано да се въвонейш! – викаше булка Варлаамица от крушата.
- Дървенице, кръвопийке! Дано да пукнеш! – викаше булка Селямсъзка от покрива при коминя.
- Да те порази Господ!
- Да те убие чумата!
- Да те прокъсне!
- Да се вампирясаш!
- Огън да гори тебе и децата ти!
- Живеница да ви изяде двама ви!
- Гиди свиньо, дванайсеткиньо!
- Гиди ялова кукувица!
- На въже да видя мъжа ти и ти отдолу да му люлейш краката!
- На кол набит да видя твоя и самодиви да играят хоро около него!
- Дано ръцете, дето ми вапцаха котката, да изсъхнат и да почернеят, като твойта черна душа, жълта циганко!
- Дано гръбнакът, дето го окачиха на вратнята ми, да се задърнеше в гърлата и на двама ви и да ви задави, поразена тахтабо!…
Дотук с цитата, където са описани част от „типовете и нрави български“.

Снимката е от сайта "Биволъ".