Ванеса Сенен: Правилата за даване на убежище на бежанци трябва да бъдат хармонизирани в ЕС

Ние уважаваме правото на държавите да охраняват границите си. Те наистина имат право да връщат обратно онези, които нямат право да пребивават тук. Те обаче имат и задължението за защитават онези, които имат нужда от закрила. Европа е, може би, едно от най-богатите места в света. Тя трябва да поддържа най-високи стандарти за убежище и спазване на човешките права. Ако видите условията, при които живеят бежанците на някои Гръцки острови, или ако погледнете ставащото в Македония, те определено не са достойни за една европейска страна. Европа не може да продължава по същия начин, когато в световен мащаб годишния брой на бежанците беше едва 30-40 милиона. 

Тя обясни, че са необходими добри процедури по отдаване на убежище. Хората да не чакат дълго, за да разберат дари отговорят на условията за бежански статут или трябва да бъдат върнати:

Правилата за убежище трябва да са хармонизирани в целия ЕС. В миналото сме имали случаи, когато един и същи човек има 1% шанс да получи хуманитарен статут в Гърция и 100% шанс, ако подаде молба в Швеция. Разбира се, че това кара хората да обикалят Европа с надеждата, че на друго място ще получат закрила. Илюзия е да се мисли, че, ако пратите бежанците при съседа, проблемите ще свършат. Хората ще продължат да се придвижват - те нямат нищо за губене. Така или иначе виждаме, че всеки прехвърля проблема на съседните му страни. Но тези места по външните граници в даден момент ще експлодират и бежанците отново ще тръгнат на път. Оградите няма да помогнат. Като членове на ЕС ние сме подписали Конвенцията на ООН за бежанците и имаме задължението да ги приемаме. Просто трябва по-добре да се управлява този бежански поток.

Някои бежанци ще поискат да отидат там, където имат роднини. Други ще предпочетат държави, чийто език говорят, с надеждата, че ще се интегрират по-лесно и ще си намерят работа. Основното обаче е, че хората се насочват към онези страни, където знаят, че ще получат по-добра международна закрила като Германия и Скандинавските страни. Затова наблягаме, че стандартите на убежище трябва да са еднакво високи навсякъде.

Според Ванеса Сенен трябва да съществува солидарност на страните с техните съседни държави:

Някои от тях по южната граница са пренаселени с бежанци и когато се предложи 40 хиляди от тях да бъдат пренасочени в други държави, реакцията беше хладна. Европейските страни наистина трябва да проявят повече солидарност. Защото Италия, Гърция, Унгария и Балканските страни в момента наистина приемат твърде много кандидати за убежище.

Системата за убежище ще работи добре, само ако миграционната политика е добра. Защото в много държави имигрантите се възползват от процедурите за кандидатстване за бежански статут. Представят се за бежанци с надеждата да намерят начин да останат. Това е разбираемо, но не е правилно. По този начин, те заемат местата, на хората, които наистина се нуждаят от международна закрила. Именно затова Върховният комисариат на ООН за бежанците настоява за бързи и ефективни процедури. Само така ще се предотврати протакането и дългото очакване на хиляди хора в центрове за настаняване дали ще получат статут или ще бъдат върнати.

Противно на някои схващания Европа съвсем не приема цялата световна мизерия, а само малка част от нея, категорична беше тя:

Всъщност, държави като Турция, Ливан, някои африкански и азиатски страни, правят това в доста по-големи мащаби. Решението е лесно за изговаряне, но трудно за изпълнение. Причината за идването на толкова много бежанци в Европа е войната, преследването и насилието. Нужно е да се работи приоритетно за световния мир. Докато има война, диктатори и погазване на човешките права, хората ще продължат да бягат. Докато тези диктатори продължават безнаказано да извършват деянията си, каналите за бежанци ще останат отворени и няма да има решение за тези хора.

Ванеса Сенен смята, че трябва да се промени мисленето на хората и за бежанците да се мисли като за хора, които не са заплаха, а те самите са заплашвани:

В Европа виждаме един ирационален страх от чуждоземците. На тях се гледа като на тежест, напаст, като на „тълпа“. За това допринасят медиите и политиците. Това показва, че ни предстои още много работа за борба с ксенофобията. Наша роля е да обясняваме, че бежанците не са заплаха, а те самите са заплашвани. В крайна сметка самият Европейски континент е бил територия на бежански вълни неотдавна - по време на двете Световни войни. Почти всяко семейство тук може да ви разкаже една бежанска история на своите роднини по онова време. Ако ЕС е сериозен по отношение на човешките права, трябва да защитим тези хора. Немислимо е да ги връщаме обратно. Ако те бяха сторили същото с бягащите европейци през двете световни войни, щеше да е скандално. Ако днес не направим нещо повече за облекчаване на тежкото положение на бежанците в пограничните държави, следващите поколения ще гледат със срам на този епизод от историята ни.