Животът в регионите на Германската демократична република, в които е имало най-голям брой доносници на Щази, продължава да е най-тежък и беден в сравнение с останалите региони на Обединена Германия днес. Икономиката изостава, а населението емигрира. Това установи проучване на Бонския институт за изследване на бъдещия пазар на труда.
И до днес дейността на източногерманските тайни служби - Щази, влияе негативно върху живота на гражданите на някогашната ГДР, доказва проучването. Досега се смяташе, че следенето на обикновени хора е трагедия предимно за тях и семействата им. Но икономистите доказаха, че досиетата в Щази са пряко свързани и с изоставането на икономиката.
В регионите на Източна Германия, в които Щази е била особеуно активна, икономиката куца и до днес. Забележително е, че и 20 години след обединението на Германия вредите от Щази продължават да се усещат, обяснява ръководителят на проучването Себастиан Зиглох.
В конкретни цифри то изглежда така: безработицата в Източна Германия, която днес е близо 9%, би била с 1,3% по-ниска, ако Щази не съществуваше. Същевременно участието на гражданите в избори в новите провинции е драматично по-ниско, отколкото това на гражданите в западните провинции. Според проучването, ако е нямало Щази, в избори щяха да участва 1,8 процента повече източногерманци.
Учените са открили пряка зависимост между броя на неофициалните информанти на Щази и нивото на бедността. При падането на Стената един от всеки 100 източногерманци е активен агент на тайните служби. Най-много информанти е имало в градовете Швед, Лукенвалде и Ангермюнде. В някои общини доносници са били 0,8% от цялото население.
Това е разрушило из основи доверието на гражданите в държавата, което пък ги е отказало и от участие в избори и до ден днешен. Политическата пасивност се отразява и на икономическото развитие. Най-голям негативен ефект Щази оказва върху демографията – в регионите с най-много агенти и до ден днешен населението напуска родните си места масово и мигрира на Запад.
В Ренсбург, Германия на вчерашните избори 481 наши сънародници са упражнили правото си на вот. Това съобщи пред БНР д -р Антоанета Тончева, доброволец и член на избирателна комисия. ПП-ДБ печели най-много гласове в Германия Над 146 000 души са гласували в чужбина "Имахме и машинно гласуване, и с хартиени бюлетини. Валидните гласове са..
Общинската избирателна комисия в Стара Загора е освободила член на Секционна избирателна комисия в града заради несъвместимост. В мъглижкото село Юлиево след сигнал от един от кандидатите за кметове в джипа на съпругата на негов конкурент бяха открити избирателни списъци. След подаден сигнал от една от политическите партии, че съпругата на кандидат..
ЦИК ще извърши проверка на всички регистрирани за участие в изборите за общински съветници и за кметове кандидати дали отговарят на изискванията. Това ще се случи до 10 часа на 28 ми септември, ден преди началото на предизборната кампания. Говорителят на ЦИК Росица Матева обясни, че ще се проверява и дали кандидатите нямат влязла в сила санкция за..
Властите трябва да работят по-активно за отстраняване на купения вот и да подобрят правната рамка за провеждане на предизборна кампания, заяви в интервю за БНР Нина Суомалайнен, ръководител на мисията от наблюдатели от Службата за демократични институции и права на човека на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Според..
В област Ловеч на предстоящите на 14 ноември избори за президент и вицепрезидент и народни представители в 176 от общи сформираните 269 секции ще се гласува машинно. Това стана ясно на проведената днес работна среща, свикана от областния управител на Ловеч Светослав Славчев, с участието на директора на ОДМВР – Ловеч Станислав Великов и председателя на..
Гласуване по настоящ адрес в изборите на 27 октомври 2024 г.
Гласуване на избиратели с увреждания в изборите на 27 октомври 2024 г.
Кой има право да гласува в изборите на 27 октомври 2024 г.
Гласуване с хартиена бюлетина в изборите на 27 октомври 2024 г.
Гласуване с машина в изборите на 27 октомври 2024 г.
Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69
Тел: + 359 2 9708810
Факс: + 359 2 9733769
E-mail: office@cem.bg
www.cem.bg
Българско национално радио © 2020. Всички права са запазени.