Фактът, че толкова малко хора излязоха да гласуват е показателен в тази посока. Общо взето няма много голяма надежда за електората, защото да търсиш някаква алтернатива и да не я откриваш е всъщност липса на надежда. Тук не става дума за отчаяние от един или друг резултат от избора за една или друга политическа класа, по-скоро става дума за отчаяние от политиката като инструмент за решаване на проблеми. Според мен българите все повече не виждат в политиката инструмент за решаване на проблемите им и това е важният извод. Що се отнася до политическите партии – вероятно и те трябва да се вгледат в начина, по който градят грижата си за българския народ и да преоценят своето поведение, защото не можеш непрекъснато да заливаш един народ в качеството му на електорат с думи и когато дойде времето за делата, да има разминаване, което очевидно е разочароващо.
Няма нов политически субект, който да говори по различен начин и да мисли по различен начин, добави професор Стефанов:
Общо взето българският електорат е изтощен от нещата, които чува от политическите партии. Народът е омерзен от тяхното самочувствие на хора, които знаят какво правят и са господари на положението. Народът е изтощен в своята вяра, че някой може да свърши нещо реално за България.