За делничните грижи на Градец в събота пред Великден -

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Този понеделник дамският дует на "Калейдоскоп"- Нора Георгиева и Ваня Минева- гостуваме във видинското село Градец. Намерението ни за днешното издание бе да направим хем делнична, хем предпразнична снимка на най-голямото село в община Видин.

Градец отстои на около 12-тина километра от общинския център. Край него минава река Тополовец. А името Градец селото получава през 1934 година, но и до днес тукашните хора си му казват Гърци. На гърчани гостуваме току преди Светлия празник Възкресение Христово и заедно с лазарките от читалище "Просвета" сме поканени да влезем във всеки дом. Слънчевите усмивки и благопожеланията на момичетата ни отварят всяка врата. Ние пристъпваме праг след праг, а хората от Градец ни разказват живота си. И споделят, че РАДИО ВИДИН е част от ежедневието им. Защото:

"Радиото се изключва, когато се ляга и се включва когато се става. Постоянно си го слушаме РАДИО ВИДИН и много си го обичаме. Защото от вас научаваме какво става по нашия край. Пред Великден на всички от нас да пожелаете здраве. От това по-ценно няма. И по-малко да се оплакваме."

Докато вървим из селото с Лазарките, се опитваме след всяка къща и двор да допълваме с нови парченца мозайката на живота на гърчани.

"За младите няма работа! Това е най-лошото сега. Дори за вишистите няма. А ти му подай ръка, преди да му искаш трудов стаж. Нали някой трябва първо да го вземе на работа, как иначе ще има стаж..."

"Човещината не ни стига. Всеки се е свил в черупката си- не се усмихваме, не се поздравяваме... Всеки мисли все, че не му стигат парите..."

"Не трябва човек да се предава! Моята пенсия е 136 лева, но не се предавам- гледаме си кокошчици, една кравичка, дворче..."

"Няма деца... От три училища не ни оставиха нито едно. Само тая детска градина ни остана. Народът е стар, гладен. От нова година до днес са умрели 45 човека, а няма родено нито едно дете."

"Няма работа. Внукът ми не иска да се жени. Казва ми: Дядо, аз мен не мога да издържам, а не и жена!"

"Не мога да я издържам тая държава! Много съм остарял, а не бих стоял една минута тук! Да те подиграват, да те лъжат в очите и да те крадат!"

"Ние нямаме подходящи хора, защото който застане на това место, веднага търси парите- да ги тури у джоба си..."

"Тоя, дето ще управлява, да е почтен. Да не мисли да краде, а да мисли как да създаде работа на тия хора."

"Хвръкнаха децата като птичките. Дали ще са върнат, дали не... По хлеба си ходат. В Италия са. Мъчно ми е. Внукът ми има имен ден на Цветница... Дано Господ здраве дава на тия деца, дето сега пеят на прага ни. Да са все така здрави и хубави!"

"Няма нищо по-хубаво от това да си си у дома. Нека ходят нашенци по света да видят, да пренесат някои полезни модели, но да се връщат!"

"Затегнали сме коланите. Преди да им дадат пенсиите, хората карат на вересия. Има тетрадка и в аптеката. Някога в Градец сме били 5000 жители, а сега сме останали около 1500. Всеки се е затворил в трудностите и безпаричието си и така преживяваме едва - едва..."

В село Градец ни доведе желанието да потърсим корените на местните обичаи, които предхождат, съпровождат и изпращат големия християнски празник Възкресение Христово. Защото ритуалността, традициите, носиите са част от националната памет и етнопедагогиката на всяка нация. А каква стана тя?!

Хората ни поканиха в домовете си и разстлаха пред нас живота, грижите, надеждите си...

И разбрахме защо година след година Пролет Каменова, заедно с всички, с които работи в читалище "Просвета", настройва дейността на културното средище спрямо бръчките и усмивките на времето...

"Никъде в нашите песни, приказки, легенди гурбетчийството не е нещо добро. Но днес то ни стана професия, начин на оцеляване... И макар през последните години на хората в нашето село да им е много трудно, гърчани обичат да работят. Критични са.

Но като отворят дома си за някого, те го посрещат, гостят, обгрижват, че и за из път ще ти напълнят торбата. И душата ти ще напълнят. Защото ние сме народ с харизма. И в най-тъмните си исторически дни, години, десетилетия и векове ние сме създавали духовност. Бог ни пази! И аз съм убедена, че ако малко повече си вярваме сами, онова така чакано добро ще почне да ни се случва"- споделя Поли. И обобщава:

Не може времето да обезцвети един народ, за който насъщността за духовност си е оставала винаги толкова, колкото е и насъщността за хляба!