Проф. Милко Палангурски: Сравнението с депутатите отпреди век не е в полза на съвременниците ни

За пръв път българските граждани избират свои народни представители през зимата на 1878-1879 година. Според регламента на Берлинския договор тези първи депутати са били призвани да съставят основния закон на страната, припомни в ефира на БНР-Радио София проф. д.и.н. Милко Палангурски, преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Макар и със зърна боб и царевица българите са се опитали да влязат в традицията на историческото гласуване.

От този момент насам, независимо от формата на управление – автократично, демократично или тоталитарно, никой не смее да управлява България без изборен процес и легитимиране на властта с гласуване.

По думите на историка, навремето в ден на избори много хора са били готови на всичко в името на по-добър изборен резултат. Почти винаги има някакъв локален или национален скандал. Прилагало се е и насилие. Армията се е смятала за гарант за демократичен избор, дори се е злоупотребявало с това.

"В началото на ХХ век изборите от 1901 г. завършват с девет трупа, но всички вестници пишат, че това са най-демократичните избори в българската история – коментира проф. Палангурски. – Колкото до това какво се прави и как се говори в парламента – тук вече сравнението не е в полза на съвременните ни политици. Имало е политическо противодействие, но тогава лидерите са действали с такт и познаване на фактите, подготвяли са се добре и са държали дълги и обосновани речи. За съжаление дебатите по законопроектите през последните 20 години са трагични. Някога политиците ни имаха известен срам. Повече от два парламентарни избора в рамките на една календарна година не сме допускали в нашата история."

Проф. Палангурски припомни какви фигури за работили и са били председатели на българския парламент в началото на миналия век – Петко Славейков, Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Драган Цанков и други.

Историкът подчерта, че не може в политиката да се влезе с взлом, трябва да се израства бавно и полека. Човек трябва да е обществено познат и ако човек е с качества, бързо ще напредне.

"Кризи е дал бог на България всякакви. И тогава е имало популизъм. Но е имало и политически лидери, които са поемали отговорност, намирали са решаващата формула", допълни още историкът.

Чуйте разговора на Лъчезар Христов.