Това каза в интервю за БНР социалният психолог проф. Пламен Димитров от Дружеството на психолозите в България, който е член на Европейската федерация на психологическите асоциации.
25% от хронично негласуващите българи - солидна група, са хора, които живеят градивно и имат реални постижения, занимават се с дейности, ориентирани към развитие и реализация. Това е много важна група, която не участва на избори, очерта една от групите в изследването той.
Почти половината участниците в миналогодишната извадка сега са откликнали да се включат отново. Те са били питани какво би ги мобилизирало да гласуват на 9 юни. Открояват се 7-8 фактора. Според психолога е важно да има чуваемост на тези аргументи, "напук за всички удобни на водещите политически сили послания", които искат да вземат властта само през твърдите си електорати.
Първи фактор с най-голяма тежест е истинската, неподправена загриженост на кандидатите за благополучието на обикновените хора в България.
На второ място е политическата чувствителност към всички заинтересовани страни, умение да се общува отблизо и открито.
"Очакват кандидатите да са чувствителни за различните дневни редове в обществото. Да излязат от рамката на своите партийни програми."
42% от хронично негласуващите са на ръба на прегарянето, с тревожно-депресивно нагласа, имат много проблеми, които не се решават от политическите играчи и не влизат в държавните политики, подчерта Пламен Димитров, като припомни част от резултатите на последното изследване.
"Хората очакват решителни хора да се стремят към законодателната власт и изпълнителната, но които не са самовлюбени, които имат зряла увереност в себе си. Които да ги представляват, защитават и да им дават не просто сигурност и подкрепа, ангажираност, която се измерва с практики и между изборите."
Терминът "наказателен вот" за психолозите е твърде генерализиран. Една трета от негласуващите са агресивно-защитни и натрапчиво критични, отбеляза Димитров. По думите му, част от тези хора са перфекционисти, с много високи стандарти, които никой не покрива. В тази група са и т.нар. властохолици, които биха искали самите те да бъдат избирани.
Общо 75% от изследваните лица са със средно и на границата на високо ниво на емоционално прегаряне. Сред водещите емоции при тях са агресивност и отчаяние – от мен нищо не зависи. Гневът обаче може да се трансформира както в конструктивна, така и в патогенна насока, обясни Димитров.
"Тъжното за младите хора, с които разговаряхме, е, че много от тях са прегорели преди да са започнали да полагат усилия."
Трети ключов фактор е почтеността – да познават биографиите на кандидатите в дълбочина, да ги видят в ежедневния им живот, а не по плакатите, посочи в заключение психологът.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Защо и как "ТикТок политиката" набира сили в Европа и България, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Ивайло Динев , политолог от Центъра за Източноевропейски и международни изследвания в Берлин. "Това са политически формации, популяризирани най-вече в социалните мрежи. Това променя начина на провеждане на политическите кампании –..
Политиците трябваше да разкажат действителността в дълбочина и в историческа перспектива, вместо да се занимават един с друг и само да си рисуват негативни портрети. Това заяви пред БНР медийният експерт доц. Георги Лозанов. " Липсва един важен демократичен разказ за това какво се случва в момента в света и в България , който евентуално..
" Следващи избори наистина ще ни вкарат в страховита турбуленция, от която не знам дали изобщо ще можем да излезем ". Това мнение изказа пред БНР писателят Радослав Бимбалов. " Те ще направят правителство, то е ясно . То ще бъде правителство, което ще бъде облечено под форма на програмно, експертно. Може би премиерът ще бъде образно..
" Тази коалиция във вида, в който е, няма видимо политическо бъдеще . Вече подкрепата е твърде ниска. Тенденцията е пределно ясна. Продължаването на същата политика, независимо от оставката на Христо Иванов, няма как да промени нещо. Ние сме си на пързалката и тя е добре намазана, посоката е надолу ". Това коментира пред БНР Радан Кънев,..
Процесите, които се случват в БСП - на промяна, на обновяване, бяха необходими , каза пред БНР Цветелина Пенкова, която спечели евродепутатско място с листата на БСП. " Понякога наистина е нужна глътка свеж въздух и смяна на лицата, за да можем да продължим напред. /.../ Считам, че след всяка криза идва период на възход и ние сме на прага на..
Какво следва за Европа след изборите за ЕП, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Момчил Инджов , кореспондент на "Клуб Z" в Брюксел. Кои са печеливши в Европа "В Европа да се надяваме на европейското мнозинство, защото то се запази. Трите главни политически сили: ЕНП, Прогресивния алианс на социалистите и демократите и либералната..
Защо Делян Пеевски е проблем за Бойко Борисов, какви са последиците от изборните резултати за български парламент и какво предстои в политическия ни живот коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Веселин Стойнев , журналист. Отговорността на Бойко Борисов "Сега цялата отговорност е изцяло на Борисов и вече той не може да я прехвърля..
" Политиците не успяха да научат много за избирателите си. Тази кампания като че ли не беше обърната към избирателите. Политиците разговаряха сами със себе си. Кампанията се отличи със скучноватост и сивост ". Това коментира в интервю за предаването "Хоризонт за вас" Мария Филева - репортер от БНР. "Размина им се дневния ред - политиците..
Слонът в стаята се нарича главен прокурор . Докато не отпадне длъжността главен прокурор нито един проблем в системата няма да се реши и политическият натиск няма да спре. Политиката не е излязла от прокуратурата. Това мнение изрази пред БНР Велислав Величков от инициативата "Правосъдие за всеки". Когато обвиняваше Гешев, Сарафов..
Изборните резултати не са изненада . Мнението е на политолога Марая Цветкова. "Беше ясно, че някоя от тези формации ще бъде "пробутана" в Народното събрание . Някои говореха за партията на Радостин Василев МЕЧ, други – "Синя България" или "Солидарна България". Трети допускаха, че това може да бъде "Величие" - тези хора олицетворяват..
Избори за членове на Европейски парламент от Република България през юни 2024 г.
Кой може да гласува за Народно събрание в изборите на 9 юни 2024 г.
Кои български граждани имат право да гласуват за членове на Европейския парламент на 9 юни 2024 г.
Гласуване по настоящ адрес в изборите на 9 юни 2024 г.
