Мария Спирова: В непрекъснато риалити сме, независимо кое предаване гледаме

Какви "практически изводи трябва да си извадим от лудостта, която вали на парцали от телевизионните екрани в предизборните дебати“ – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Мария Спирова, редактор в лондонско юридическо издателство. (По неин текст във фейсбук)

Чия лудост

"Лудостта на хора, които биват канени в студиата на големите медии. Мисля, че отговорността на медиите не е разделена правилно, защото, ако аз водя едно магазинно сутрешно шоу, в което давам съвети за душено състояние на хората – това е едно ниво на отговорност на медиите. Ако обаче съм уважавано политическо предаване в най-гледаното време и редовно каня хора, които са очевидно с психически измествания или с доказано лъжливи твърдения, или хора, които заявяват агресивно екстремистки тези – това е отговорност от друг мащаб.

Ако целта на една телевизионна програма е просто да има рейтинг, независимо от това какво съдържание е генерирало този рейтинг – дали скандалността и циркаджийството на определени сблъсъци в едно студио и неяснотата какво аудиторията научава от разговорите в това студио, това е отговорност много по-висш порядък.

На мен ми се струва, че в България, поради изкривения пазар, телевизиите често функционират изцяло на базата на това, какво би осигурило рейтинг, а не на базата на това какво е журналистически дълг или дълг да бъде информирано обществото. Ние получаваме една много странна подмяна на жанровете – ние имаме непрекъснато риалити шоу, независимо кое предаване гледаме. Това създава в хората усещането, че няма нормалност, че няма избор в демокрацията и в политическото "меню". Тоест, в името на аудиторията, по време на избори е особено важно да има спокойствие в медиите, да има хладнокръвие и не търсене на сензационализъм."

Медийният пазар в България

"Медийният пазар в България на практика не е пазар, защото той не оперира на пазарен принцип, а на феодален принцип. Както знаем, този, който е на власт, оперира с европейските пари за медии и оттам пазарът става зависим и и функционира на базата на договорки. Затова медиите не могат да функционират като пазарни единици, които могат икономически да защитят съществуването си. И когато сме в такава ситуация, е неизбежна автоцензурата и внимателното отбягване на назоваването на много неща. Лошото е, че с времето публиката започва да приема това поведение на медиите като нормално."

Доверието в медиите

"Една хубава българска поговорка "ти се правиш, че ми плащаш, аз се правя, че работя" се е разширила до всякакви интеракции от типа: "Ти се правиш, че ме информираш, аз се правя, че ти вярвам". В този сюжет има нещо много иронично – хората вярват на крайно агресивно, влудяващо фашизоидни лидери, които се появяват по телевизиите, но попитани, дали вярват на самите медии, които им дават трибуна, аудиторията би отговорила, че не вярва на медиите. Защото тези лидери на политически партии консумират медийно време, крещят безумията си, но после казват, че медиите са им врагове. Тоест, проблемът е двупластов – от една страна, медиите се фокусират върху хората, които агресивно подкопават авторитета им, в същото време не си задават въпроса, какъв ще е резултатът, когато захранват разнообразни инстинкти. Защото медиите вече не са коректив нито на властта, нито на обществото, медиите вече нямат никакви възпитаващи вкуса и очакванията функции и нямат задължение към никого, освен към това да продължават да инжектират същия наркотик, който вече са забелязали, че хората обичат да консумират. Ясно е, че медиите вече не задават дневния ред, но задават онези псевдоновини, които работят върху страховете на хората и необходимостта непременно да има виновник, дават псевдолесни решения на трудни проблеми."

Кой има полза от такива медии

"Ще започна от там, кой няма полза – няма полза българският народ, а и който и да е друг народ. Няма полза българският избирател и гражданин, тъй като те – медиите – са заети да контролират поведението му. Смисълът на подобно нещо влудява и води до объркване и деморализиране на обществото, за да може то, когато тръгне да избира, да бъде в най-лошата си кондиция да вземе каквото и да е решение. Това поведение на медиите работи за онези, които не биха искали в България да има демокрация, а да преминем към някакъв режим на управление, при който все повече неща да се решават задкулисно, тоест, една фасадна демокрация. Това ще лиши българските граждани от съдържателната страна на демокрацията, при която те да могат информирано да решат за кого да гласуват. Медиите късат пъпната връв между гражданите и демокрацията, защото ги лишават от "здрава" информация, а не просто някаква спекулативна, полуистинска информация, която смесва верни и неверни неща. Затова хората се отказват да гласуват, защото са повярвали на медиите, че всички са ужасни. Това е лошо, защото така гражданите спират да искат да са коректив на властта и властта може да прави когато и каквото си реши."