Европейските лидери започват консултации за енергийната ефективност и климата

Държавните и правителствени ръководители на страните от Европейския съюз (ЕС) се събират на двудневна среща в Брюксел, на която трябва да решат какви цели да си поставят за енергетиката и климата до 2030-а година.

Страните – членки са разделени в позициите си. Повечето от западните държави настояват за по-амбициозни цели по отношение на вредните емисии, енергийната ефективност и възобновяемите източници. Редица страни от Централна и Източна Европа обаче са против и искат по-гъвкав подход. Сред тях е и България, която ще бъде представена на тази среща на върха от президента Росен Плевнелиев.

Повечето от западните държави искат да отидат по-далеч от целите за защита на климата и повишаване на енергийната сигурност, записани в предложението на Европейската комисия. То предвижда до 2030-а година делът на възобновяемите енергийни източници да достигне 27 на сто, енергийната ефективност да се увеличи до 30 на сто, а въглеродните емисии да намалеят с 40 процента спрямо 1990-а година.

Най-категорично "против" е Полша, според която тези цели са прекалено високи и ще изложат на риск икономиката й, която зависи от силно замърсяващи, въглеродни енергоносители като въглищата. Затова от Варшава заплашват с вето, като полската позиция се споделя и от Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и България.

В предварителните преговори представителите на тези страни са поискали по-справедливо разпределение на тежестта, което да отчита възможностите на отделните държави, както и допълнително финансиране – като компенсация за негативите, които ще понесат. Различните страни са на различни позиции и кои от тези цели трябва да са задължителни, и кои – препоръчителни. Несъмнено предстоят тежки дебати с неясен изход по тази тема.

Освен нея европейските лидери ще обсъждат и икономическата и социална ситуация в Съюза, мерките за овладяване на вируса Ебола и обстановката в Украйна.

Решение относно действащите санкции срещу Русия не се очакват преди доклада за спазването на примирието в Източна Украйна идната седмица. Киев очаква от Брюксел спешна помощ от 2 милиарда евро, които могат да бъдат използвани за покриване на задължения към "Газпром".

В започващия Европейски съвет ще участват двама председатели на Европейската комисия – настоящият – Жозе Барозу, и бъдещият – Жан-Клод Юнкер. Той ще е и последният под председателството на Херман ван Ромпой, който от декември ще бъде заменен от поляка Доналд Туск.

По време на срещата всички полицейски синдикати в Белгия ще стачкуват заради проблеми с пенсионните права на полицаите и за момента не е ясно как ще бъде гарантирана безопасността на пристигащите в Брюксел държавни и правителствени ръководители. Белгийските власти са постигнали договореност със синдикатите само за осигуряване на "минимално необходимите" мерки за сигурност.