Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Рада Шарланджиева е преводач на месеца в Столична библиотека

Преводът като разпъване на езиковите граници

Преводът е да предадеш една култура със средствата на друга

Рада Шарланджиева
Снимка: ФБ профил

Днес (9 април) от 18:30 часа в Литературния клуб на Столична библиотека в поредицата "Преводач на месеца" ще гостува Рада Шарланджиева. Освен с преводаческа дейност, тя се занимава и с журналистика, есеистика и критика. По време на срещата с читатели нейния творчески облик ще представят проф. Михаил Неделчев, проф. Албена Бакрачева и доц. Йордан Ефтимов.

"Всички книги, които съм превела, са мой личен избор – книги, които са ме предизвикали с нещо", заявява Шарланджиева в интервю за "Артефир".

"Много е важно за мен, мисля и за всички мои колеги, да ни оценяват колегите литератори. Това дава криле, ориентира те къде стоиш", казва Шарланджиева. Тя споделя, че най-големи литературни предизвикателства за нея са били преводите на романите "Докато лежах и умирах" от Уилям Фокнър и "Капка испанска кръв" от Милош Църнянски.

"Преводът е не само да предадеш думите в подходящите изречения, а да предадеш една култура със средствата на друга култура. Една блестящо построена сграда мисловно да я деконструираш и да препостроиш с други тухли, с друга езикова система. Трябва да запазиш гласа на текста, плътността на текста, температурата на текста и всичко това да се вписва в културния код на твоя роден език. Съвършено майсторство никъде няма – нито в оригиналното произведение, нито в превода", казва Шарланджиева и цитира Фокнър, според когото никой не е успял да постигне собствената си мечта за съвършенство.

Шарланджиева вярва, че преводаческата традиция е една от причините за богатството на българския език. Големите европейски езици и литератури започват своето развитие от преводите на светите книги, изтъква преводачът.

"Когато опитваш да предадеш на родния си език нещо, което е непознато, ти леко разпъваш границите му. Разбира се, писателят и поетът са тези, които ваят езика, но преводачите са тези, които цялото знание и художество на човечеството предават на роден език. Няма развит език, който да не е усвоил знанията и художеството на човечеството. Българският език за мен е един от големите езици", заявява Шарланджиева.

"Да преведеш един човек означава да влезеш в главата му. Човекът се материализира в текста. При това интензивно живеене с автора, в неговите мисли, рефлекси, започваш да контактуваш с него", казва още гостът.

С кого разговаря един преводач насън – чуйте в звуковия файл: 

Рада Шарланджиева е завъшила английската гимназия в София и английска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Втората ѝ специалност е българска литература. Завършила е факултативно в Софийския университет и сърбохърватска филология. Специализирала е френски език и литература в Париж.

Тя е преводач на художествена литература от английски, сърбохърватски и френски. Работила е като преводач-репортер в списание ЛИК, БТА, като дългогодишен издател в издателство "Народна култура", като съветник по култура на вицепрезидента Блага Димитрова и на президента Желю Желев, като съветник по култура в Делегацията на Европейския съюз в София, като координатор на Балканския политически клуб и като зам.-главен редактор на българското издание на "Льо Монд дипломатик". Член е на Съюза на преводачите в България, на Съюза на българските журналисти, на Сдружение на български писатели и на Български П.Е.Н-център. В момента е сътрудник на няколко български издателства и периодични издания за литература.

Превела е на български произведения на английски и американски писатели, сред които Дорис Лесинг, Джо Ортън, Джек Керуак, Ф. С. Фицджералд, Уилям Фокнър, Ричард Бротиган, Джоун Дидиън, Сузан Зонтаг; есеистични творби от френски на Мишел Сер и Емил Чоран; произведения на сръбски автори, сред които Иво Андрич, Давид Албахари, Бранислав Нушич, Светислав Басара, Милош Църнянски, Стеван Тонтич; превела е от хърватски творби на Миленко Йергович и от босненски на Горан Симич.

Носител е на националната награда за художествен превод "Христо Г. Данов" и на няколко награди на Съюза на преводачите в България.

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Златко Паунов

Скулпторът Златко Паунов: Да пътуваш, твориш и даряваш по инстинкт

В "Нашият ден" разговаряме със Златко Паунов – скулптор, дарител и почетен гражданин на град Трявна. Човек, обиколил няколко пъти земното кълбо, благодарение на когото в Трявна има Музей на азиатското и африканското изкуство. Търсенията на твореца се простират от Родопите, където е роден баща му, до Непал, Тибет и Индия. Пътуването и..

публикувано на 17.04.25 в 11:31
Николай Панайотов

Рисуването е моето мислене – формата изпреварва идеята

Художникът Николай Панайотов гостува в "Артефир" с призив да се замислим за "добрата новина" в живота си. "В последните месеци светът е изпълнен с лоши новини", казва художникът по повод серията от творби "Добра новина", включена в изложбата "Портрет" – съвместна с неговата съпруга Лариса Илиева. Изложените в галерия "Нирвана" творби..

публикувано на 17.04.25 в 08:55
Проф. Пламен Павлов

Проф. Пламен Павлов събира дворцовите драми в българската история в една книга

"Власт и страст. Дворцовите драми в българската история" е новата книга на проф. Пламен Павлов.  В "Артефир" популярният български историк, византолог, публицист, поет и преподавател във Великотърновския университет представя своето литературно пътуване из душите и сърцата на знатните български предци – от Античността до ХХ век. Проф. Павлов е..

публикувано на 16.04.25 в 16:25

"Последна стъпка" – с надежда в безнадеждни времена

"Последна стъпка" е най-новото заглавие в репертоара на Народния театър. Премиерните дати са на 16 и 17 април от 19.00 часа на Камерна сцена . Сценичната версия и режисурата са на Йордан Славейков, който пренася на сцената едноименния си роман. "Аз съм човек на театъра, след това започнах да пиша, и не ми беше много трудно от епоса, от разказа,..

публикувано на 16.04.25 в 14:15

Кадрите на едно поколение

"Поколение в кадър" е фотографска изложба, в която в 45 снимки 15 млади творци разказват за битките, които младото поколение води или припознава като свои каузи. Авторите са от курса "Фотографията като изкуство и бизнес" на Мариян Томов. Сред темите, които засяга проектът, са разрухата на басейна на ЦСКА в София, сгради на Александровска..

публикувано на 16.04.25 в 13:46