Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как океаните регулират климатичните промени и какво можем да направим?

| обновено на 25.03.25 в 12:55
Мартин Томов
Снимка: Мая Данчева

Световният океан е неизчерпаем източник на ресурси и жизненоважен компонент за климатичната стабилност на планетата. Въпреки това, много от неговите води не попадат под юрисдикцията на конкретни държави, което създава сериозни предизвикателства за тяхното управление и защита. Мартин Томов, координатор на кампанията "Живо Черно море" към "Грийнпийс", говори за значението на океанското споразумение и какво трябва да направи България, за да се ангажира в този глобален процес.

Какво представлява океанското споразумение?

Океанското споразумение, прието от ООН през 2023 г., е исторически документ, който за първи път позволява създаването на защитени зони в международни води, извън юрисдикцията на всяка конкретна държава. Този договор е уникален, защото има за цел да пази природата и океанските екосистеми от човешка експлоатация и разрушение. Преговорите по споразумението продължиха почти 20 години и са насочени към гарантиране на устойчивото управление на глобалните води.

Каква е ролята на България?

България беше една от първите държави, които подписаха споразумението през септември 2023 г., но все още не е ратифицирала документа, което означава, че не е приключила формалния процес на включването му в българското законодателство. Това е важно, защото ратифицирането на споразумението ще даде на България шанс да бъде лидер в опазването на природата и да допринесе за глобалните усилия за защита на океаните. Мартин Томов отбелязва, че ратифицирането е вторият етап от процеса, който изисква сътрудничество между различни министерства, като Министерството на външните работи и Министерството на околната среда и водите.

Защо България се бави с ратификацията?

Според него основният проблем с ратификацията е административен, тъй като процесът изисква координация между различни институции. Томов посочва, че въпреки важността на споразумението, то не получава достатъчно приоритет сред множеството текущи вътрешнополитически и глобални проблеми. Това забавяне се отразява на възможността България да бъде част от глобалния усилия за опазване на океаните и да изиграе важна роля в международната екологична дипломация.

Какво е значението на океаните за климатичните промени?

Мартин Томов подчертава, че океаните играят ключова роля за регулирането на глобалния климат. Те абсорбират голяма част от въглеродните емисии и осигуряват жизненоважен кислород. Затова опазването на океаните е не само въпрос на екологичен баланс, но и на запазване на условията за живот на Земята. Томов напомня за предшественика на океанското споразумение – Антарктическото споразумение, прието през 60-те години на миналия век, което осигури защитата на Антарктида като неутрална зона за научни изследвания и природозащита, без да се допуска конфронтация между държавите.

Каква е политическата и дипломатическата стойност на ратификацията?

Ратифицирането на океанското споразумение би било не само важен екологичен акт, но и дипломатически успех за България. По думите на Томов, това ще демонстрира ангажираност на страната към глобалните усилия за опазване на природата и ще я постави на картата като отговорен участник в международните екологични инициативи.

Какво следва?

През последните месеци се водят усилия за повишаване на осведомеността относно важността на ратификацията на океанското споразумение чрез петиции и кампании. Мартин Томов и "Грийнпийс" се стремят да дадат необходимия тласък за финализиране на този важен процес, като се надяват, че с повече внимание и подкрепа, България ще направи необходимата стъпка към ратификацията.

Океанското споразумение е възможност за България да покаже лидерство в глобалните усилия за защита на природата и да допринесе за запазването на океаните за бъдещите поколения.

Слушайте! 

По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

От египетските папируси до съвременните методи: През историята на пластичната хирургия с д-р Мектубджян

В предаването Lege Artis разгледахме темата за пластичната и възстановителната хирургия с участието на д-р Рупен Мектубджян – специалист по пластично-възстановителна и естетична хирургия в болница „Вита“. В откровен разговор д-р Мектубджян проследи историческото развитие на тази специалност и очерта съвременните ѝ измерения. По думите..

обновено на 16.04.25 в 12:08

Ще останат ли децата без педиатрична грижа в Пета градска болница?

Петима от общо седемината педиатри в детското отделение на столичната общинска Пета градска болница "Княгиня Клементина" са подали оставки в знак на протест срещу ниските им възнаграждения, които не отговарят на увеличаващия се обем работа.  Те настояват за 50% увеличаване на заплатите, в противен случай отделението ще затвори поради липса на..

обновено на 16.04.25 в 11:18
Пораженията в църквата

"Света Неделя" – споменът за една трагедия, която беляза век

На 16 април 2025 г. се навършва точно един век от най-страшния терористичен акт в историята на България — атентатът в софийската катедрала "Света Неделя". По този повод в ефира на БНР, в предаването "Темата на деня коментираме", историкът проф. Момчил Методиев, ръководител на департамент "История" в Нов български университет, припомни ужасяващите..

публикувано на 16.04.25 в 10:32
Инж. Габриела Данаилова, директор на ПГ „Васил Левски“ в Горна Оряховица

На учителя с любов: инж. Габриела Данаилова

Семейството на Професионалната техническа гимназия "Васил Левски" в Горна Оряховица – най-старото професионално училище в област Велико Търново, гостува в "Семейно радио" в лицето на директорката инж. Габриела Данаилова. Поканата е отправена от ученици от випуск 1979 година – част от училищната рок банда "Андромеда". Какви професии усвояват и как се..

публикувано на 15.04.25 в 15:03

Образованието отново в спор: Колко дни да може да извинява родителят?

В последните дни българската образователна система отново се оказа в центъра на общественото внимание – този път поводът е предложението да бъде намален броят на дните, в които родителите могат да извиняват отсъствията на децата си по домашни причини. Само преди година Министерството на образованието и науката (МОН) увеличи този лимит от 10 на 15..

обновено на 15.04.25 в 12:31