Каква е историята на парите и монетосеченето по българските земи и защо тя води до необходимостта от пренаписване на българската история такава, каквато я познаваме – разказва в "Нашият ден" доц. Йосиф Аврамов, автор на двутомното издание "Силата на парите".
Гостът коментира и готовността на българската икономика и на българския потребител да възприемат еврото като национална валута. Доц. Аврамов поставя акцент върху липсващата информационна кампания и обяснява защо смята, че Бюджет 2025 ще бъде последният в български лева.
В своя труд "Силата на парите" доц. Аврамов извежда тезата, че моментът на падането на страната ни под османско владичество би следвало да бъде изместен от XIV в XV век. Основен аргумент са свидетелствата за монетосечене по времето на цар Константин II Срацимир (Асен), син на цар Иван Срацимир – до началото на XV век.
Доц. Аврамов разказва, че монетосеченето по нашите земи започва по времето на Второто българско царство – 1230 година при управлението на цар Иван Асен II след победоносната битка при Клокотница. Доказано българската монета вероятно е изсечена в Солун. Монетата е съхранена в Хърватия по времето на Кралство Югославия. През 1930 година изтъкнатият археолог проф. Богдан Филов заменя монетата за хърватско евангелие, съхранявано тогава в български музей. Доц. Аврамов заявява, че монетата може да бъде видяна в НАИМ – БАН.
След като султан Баязид е убит през 1402, по думите на доц. Аврамов, настават междуособици сред синовете му. През това време цар Константин II Срацимир, който, според исторически свидетелства, управлява независимото Видинско царство, организира въстание заедно със своя братовчед Фружин – синът на цар Иван Шишман, който обаче не претендира да бъде законен наследник. Доказателство, че Видинското царство е било независимо се намира в протоколите на католическия събор в Констанц от 1413 година, в които пише, че е присъствал представител на българския император, разказва гостът.
Доц. Аврамов предлага да бъде организирана научна конференция с участието на български, гръцки, румънски, сръбски и унгарски учени, в рамките на която да бъде решено кога наистина България е паднала под османско владичество.
Преди приемането на България в еврозоната разговорът се насочва към втория том на "Силата на парите", съставен от три части – "България и еврото", "Банково дело" и "Теория и история на ценните книжа".
"Бюджет 2025 е един от възможните бюджети, за да бъде подадено искане до Европейската централна банка и ЕК за изготвяне на нов конвергентен доклад. Основната цел на България е присъединяване към еврозоната – въпрос, решен още с влизането на България в ЕС. Казано е, че, когато България е готова, тя трябва да се присъедини", заявява доц. Аврамов и подчертава, че все още липсва информационна кампания по темата.
Референдум, по думите на госта, не е нужен, защото става дума за нещо, договорено на международно ниво.
Българският бизнес отдавна е готов, но много потребители не споделят тази нагласа и вината за това е в смяната на временните и краткотрайните правителства.
Доц. Арамов казва: "Евромонетите ще бъдат със същите изображения, с каквито са сегашните стотинки – Паисий Хилендарски, св. Иван Рилски и Мадарския конник. Всичко ще бъде конвертирано в евро и най-добре е българските потребители да направят банкови влогове, за да стане това автоматично на 1 януари 2026 година."
Експертът е на мнение, че още в началото на следващата година България може да влезе в еврозоната.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Пропагандата и дезинформацията срещу Европейския съюз и европейските институции след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Димитър Вацов , председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София и преподавател по философия в Нов български университет. "Докладите на..
Как един журналист бе добавен в поверителна група на администрацията на президента Доналд Тръмп в приложението "Сигнал". Кой е Джефри Голдбърг, главният редактор на "Атлантик", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов , преподавател по журналистика в Калифорнийския университет в САЩ. Защо не са използвали специалните..
Какво се случва с незаконно строителство на метална конструкция на покривна тераса в софийския квартал "Овча купел", ул. "Народно хоро"? Предприети ли са законосъобразни действия от районната администрация по изпълнението на дадени предписания от Дирекцията за национален строителен контрол? Продължаваме темата от 15 ноември 2024 г. Какво се случва..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е осмото издание. В днешната осма рубрика , посветена на актуалната съдебна..
Днес, 28 март, в "Мигранти с таланти" ви срещаме с Елена Бурмицкая, която е родена в Украйна, като нейните родители са наполовина руснаци и наполовина украинци. На 13 години Елена се мести в Русия, където израства и завършва специалност "Право" като магистър. Преди 15 години, заедно със съпруга си, Елена се установява в България. Тя има над 22 години..
"Росен Кукушев умело създава своята поетическа действителност от исторически алюзии, литературни реминисценции и споменавания. Това са стихове, написани с..
Вчера, 27 март, бе дадено началото на престижния Панаир на книгата в Лайпциг – едно от най-значимите събития в литературния свят. Този културен форум,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg