Защо българите казаха "не" на Холокоста?

На 10 март България отбелязва едно от най-значимите събития в своята история – спасяването на българските евреи и почитта към жертвите на Холокоста. Тази дата е официално определена с Решение 105 на правителството от 19 февруари 2003 г., като тя символизира събитията, известни като "Кюстендилска акция" от 1943 г. Именно тогава политици, общественици и висши духовници оказват натиск върху управляващите, за да предотвратят депортацията на евреите към нацистките концентрационни лагери.

В предаването "Нашият ден" разговаряхме с Ели Анави, заместник-председател на организацията на евреите в България "Шалом". Той разказа лични спомени и исторически факти, свързани със съдбоносния ден.

Нощта на 9 срещу 10 март 1943 г.

"В нощта на 9-и срещу 10-и март полицията нахлува в домовете на много евреи – може би около 1000 души, като ги събира с малко багаж в двора на еврейското училище. Семейството на моята майка не е било сред отведените, но в съседните къщи се чували викове и шум.

Изпращат майка ми, която тогава е била около 22-годишна, при видния български общественик Обрейко Обрейков, за да съобщи новината за задържаните евреи. Той незабавно уведомява митрополит Кирил, бъдещия патриарх на България, който отива в училището, успокоява хората и изпраща телеграма до цар Борис III. Впоследствие заповедта за депортиране е отменена", разказва Анави.

Спомените от трудовите лагери

Бащата на Ели Анави е бил изпратен в трудов лагер, където е преживял тежки условия:

"Той разказваше за изключително тежък физически труд и унижения, които е понасял в продължение на четири години – само защото е евреин. Аз съм второ поколение и нося тази травма със себе си."

Българската толерантност като фактор за спасението

На въпроса защо българите успяват да защитят своите съграждани от еврейски произход, Анави отговаря:

"Защото българският народ е толерантен. Евреите винаги са били част от българското общество и през годините не е имало сериозни конфликти, нито религиозен фанатизъм – нито от едната, нито от другата страна. Това е духът на хуманизма на българския народ."

Днес, повече от осем десетилетия по-късно, споменът за тези събития остава жив. Те са символ на човешката солидарност и силата на гражданското общество, което успява да се противопостави на една от най-големите трагедии на ХХ век.