Христофор Караджов: Тръмп всява страх и в журналисти, и в политици

Какво се случва с медиите в САЩ, след като Джеф Безос промени политиката на коментарната рубрика на "Вашингтон поуст", журналисти на АП не са допускани до брифингите в Белия дом, а медийният регулатор в САЩ иска да проверява и контролира съдържанието на издания и електронни медии, коментира в "Мрежата" на програма "Христо Ботев" Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет в САЩ

"Едно от притеснителните развития е ABS, които са дъщерна компания на "Дисни", преди няма и месец се съгласиха да сключат извънсъдебно споразумение с Доналд Тръмп за нещо, което по принцип той не би спечелил в съда, а именно, че водещият на ABC Джордж Стефанополус го е нарекъл в предаване "изнасилвач". Тръмп не е осъден за изнасилване, а за сексуално посегателство, но дори съдията по това дело в Ню Йорк каза, че това е просто технически момент, защото така е написан законът, но това, което Тръмп тогава е направил, е на практика изнасилване. 

При нормални обстоятелства за когото и да било би било трудно да спечели дело. Само че ABC сключиха договор за 15 милиона долара, които отидоха за бъдещата къща-музей на Доналд Тръмп само защото "Дисни" се уплаши, че президентът ще въведе някакви регулации спрямо тях, например да си представим как в парк на "Дисни" влязат някакви инспектори и кажат, че наклоните в парка или атракциите там са опасни и закрият парка. Класическо дело-шамар."

Не нужно да арестувате или уволнявате репортери, просто ги накарайте да се страхуват. Случаят "Вашингтон поуст"

"Даже не самите репортери, а собствениците е достатъчно да се страхуват. 

За "Вашингтон поуст" скандалът първо започна, когато вестникът отказа да се ангажира с подкрепа на редакционната си страница  с препоръка за кой кандидат да се гласува. Нещо, което от десетилетия се е правело. Вторият скандал стана, когато Джеф Безос и съпругата му бяха поканени на вечеря от Доналт Тръмп и Мелания. След тази вечеря се оказа, че "Амазон студиос" ще финансира документалния филм на Мелания за влизането ѝ за втори път в Белия дом. Няма лошо, но 40 милиона долара не знам да са давани от "Амазон студиос" за документален филм. Междувременно космическата компания на "Амазон" успява да осъществи първия си полет. И накрая, сега, изведнъж собственикът на вестника казва, че редакционната страница ще подкрепя изцяло свободния пазар, след което главният редактор на тази страница си подаде оставката."

Мълчат ли журналистите на "натиснатите" издания  в САЩ

"Засега не. "Вашингтон поуст" продължава много агресивно да отразява администрацията на Тръмп. Но ще видим докога ще продължи... Но големите журналисти, когато си тръгнат от едно издание, не мълчат, но имат и къде да отидат. Но да не забравяме, че "Вашингтон поуст" не са цъфнали и вързали финансово, за разлика от "Ню Йорк таймс", които много по-успешно влязоха в новия онлайн свят от гледна точка на монетизацията, но "Вашингтон поуст" имат сериозни проблеми, откакто Безос ги купи. Сега тръгнаха група инвеститори, водени от една журналистка, да събират инвеститори, да се опитат да го купят от Безос и да го върнат в лоното на безпристрастната журналистика. Да видим дали ще е успешно."

Опитомяване на медиите

"Вижте какво се случи в Белия дом с организацията на кореспондентите, които от един век традиционно по демократичен начин избират кой да представлява медиите, когато няма място всички да се съберат някъде. Сега изведнъж се оказа, че са изхвърлени АП. Защо? Защото отказаха да нарекат Мексиканския залив Американски. Вместо тях Белият дом каза, че ще си избира кой да присъства. Това е много опасно и се видя в срещата между Зеленски и Тръмп. Този, който зададе въпроса за костюма, беше на първа редица и е някакъв абсолютно неизвестен блогър. Обаче е сложен там, за да се разводняват въпросите – в момента, в който някой започне да задава остри въпроси към администрацията, се намира такъв "журналист", който да попита например, какво е вечерял вчера президентът. Същото го има и в България. Но като махнеш сериозните и неудобни медии от групата на задаващите въпроси, дори отпада нуждата от въпросите "какво вечеряхте снощи" и тези "журналисти" могат да се използват за други по-лоши и сложни цели, каквато беше засадата срещу Зеленски."

Демокрацията умира в мрака и как да гледаме на Доналд Тръмп

"Не е добре да правим исторически паралели, но е изкушаващо. Аз напоследък го наричам Мусолини заради бомбастиката и сливането между властта и корпоративната държава, което е типично за фашисткия режим на Мусолини, а после и за други фашистки режими. Тръмп е феномен, който трудно се поддава на обяснение. Слушах хора, които казваха – иска ми се да има някаква стратегия и дълбока мисъл зад поведението му и наистина да играе триизмерен шах със Зеленски и Путин. Това би било много хубаво, но особено в комплект с това, че шефът на Пентагона разпорежда на киберкомандването да ограничи кибероперациите спрямо Москва, отказваш на Украйна да споделяш цели, включително и за разузнавателна информация за насочване на "Хаймарс", нали... Започва да се говори за облекчаване или дори махане на санкциите срещу Русия... Изпокарваш се с всички съюзници... За каква голяма стратегия да мислим, когато нещата вървят само в една посока. 

Защото в крайна сметка думите имат значение. Някой, когато те обижда, ти за какъв голям стратегически замисъл да предположиш, че има този човек?"

В САЩ се създава страх

"Страхът, това е, което се създава. Страх и несигурност. Това, което прави Тръмп, е това, което всеки уличен гамен прави в училищния двор – да провокира. Това направи той със Зеленски. Натиска този човек, който е с огромна лична смелост, три години държавата му воюва и ти го буташ, провокираш и накрая той си изпусна нервите. Тръмп, който се е освободил от армията, защото има дюстабан, натиска Зеленски, който три години отблъсква агресор в държавата си. 

Същото се случи с речта на Тръмп в Конгреса. Той до такава степен изнервя и изкарва извън равновесие хората, че дори когато направи едно дете, боледувало от рак, чиято мечта е била да стане полицай, та когато Тръмп го направи почетен член на Сикрет сървис, демократите не можаха да му ръкопляскат. Въпреки че дори и да беше това евтин политически театър, все пак става дума за дете и човек се вълнува от такава история, но демократите не го аплодираха. Разбира се, Тръмп веднага каза – ето дори и лекарство срещу рака да измисля, републиканците пак няма да ми се радват. Така, ама не е открил лекарство против рак. Не е открил!

Това обаче са психологически евтини номера, но работят. 

Да не говорим, че по време на същата реч Тръмп каза, че ще развива добива на тези редкоземни метали и в САЩ.  Човек се чуди, нали щяхме от Украйна да ги взимаме... Защото в САЩ ги има, има ги и в Канада, и в Гренландия, като станат 51 и 52 щат, ще си ги вземем... 

Факт е обаче, че за подкрепящите Тръмп елементарната логика не работи. Работят емоциите. Лошото е, че и от другата страна работят емоциите и битката и в двете посоки се води емоционално и печели този, който е по-голямо перде."

Колко време може да продължи това

"Е, яйцата са все още са два пъти по-скъпи, колкото бяха и преди Тръмп. Той дойде с обещанието, че ще овладее инфлацията, но тя сега расте. Когато тези неща започнат да се наслагват, в един момент, ако не се овладеят, хората ще се пипнат по джоба и ще разберат, че е празен."

Какво работи в полза на Тръмп

"Освен колосалният му късмет и способността му да разбира слабостта на противника, за него работи тази енергична непримиримост, с която преследва опонентите си. В крайна сметка, ги плаши – от журналисти до политици. Защото, когато имаш срещу себе си някой толкова енергично отмъстителен, какво правиш. 

Интересно е, че Тръмп не се пали на лично ниво, нищо, че много хора смятат, че той вътрешно се засяга и затова действа така. 

Но като цяло той всъщност е вътрешно пресметлив – когато някой му направи нещо, той може, ако в момента не може да направи нищо, да изчака и си го връща хладнокръвно. Това го прави безпощадно ефективен. Защото, ако се палиш срещу някого, че те е засегнал, ти губиш контрола върху себе си. Но, ако вместо да се палиш, на теб ти щрака едно реле, което започва да изчислява времето, докато ти можеш да си го върнеш на другия човек и абсолютно безпощадно и безкомпромисно му връщаш, тогава имаш съвсем друга сила. Той не мрази емоционално, той просто наказва.

При него действа максимата на Силициевата долна – движи се бързо и чупи неща, само че тук не става дума за компании, компютри или софтуер, а за държава. Резачката на Мъск е най-добрата метафора за тази етика, с която се работи сега. Това са хора без идеологическа система, освен желанието да разглобят всичко и не знам докъде ще стигнат."