Какво търсим, когато пътуваме – преживявания, емоции, нови знания за различните култури, опит за бягство от собствената си действителност, заявяване на това, че и ние сме тук, и ние сме видели, чули, разбрали? Какво търсим наистина – истината за света или за самите себе си? Интересуваме ли се от това как са възникнали дадени общества, какво ги е довело до мястото, където се намират днес, от това как са се противопоставяли на диктатури, идеологии, промени? Стъпка към какво всъщност се оказва усвояването на Новия свят и защо трябва да насочим поглед към това? Осъзнаваме ли колко сме малки спрямо света и природата в него, или все още искаме ние да сме господарите на всичко, което ни заобикаля? Природата ли е в нас, или ние сме в нея?
В търсенето на отговори на тези въпроси проф. Еми Станев, световнопризнат специалист по океанология и многогодишен преподавател и учен, отвежда читателите на едно различно пътуване към Мезоамерика и Карибите. Новата му книга "Родени от топлина и контрасти" ни превръща в любопитни изследователи, които искат да разберат повече за връзката между науката и културните процеси в този район, за еволюцията и формирането на идентичността на народите там и за това как се раждат и утвърждават те.
"Просто това е един район с голям потенциал, това са хора – много емоционални, много качествени. Те са различни и това е хубаво. Аз не съм за това в глобалното общество да се елиминират разликите между различните нации, нека те си останат различни, нека си намерят един мирен път към тяхното по-нататъшно просперитетно развитие", обясни в ефира на "Какво се случва" проф. Станев.
От книгата му става ясно, че Мезоамерика и Карибите са един своеобразен мост между Северна и Южна Америка, но представляват и мост, динамично свързан с културите на Африка, Китай и Европа. Изводите, до които достига авторът на "Родени от топлина и контрасти", са следствие на пътуванията му в района от 80-те години до днес. За това свидетелстват и фотографиите, дело както на самия него, така и на съпругата му, която му е верен спътник в пътешествията.
"Цял живот съм писал, но не съм писал такава книга, каквато сега се издава. Писал съм научни статии, работил съм в областта на науката (…) В един момент обаче започваш се оглеждаш насам-натам, пътуваш и виждаш много други проблеми освен това, с което ти се занимаваш, и си казваш: "Добре, аз не мога ли да задълбоча?", защото ти – като пътуваш – гледаш повърхността. Зад тази повърхност се крият много други неща. Започваш да проучваш, започваш да питаш и стигаш до един океан от неизвестни. И тук нещата са сходни с науката - ти просто търсиш нещо ново, първо, второ – търсиш нещо за себе си, и трето - ти го преосмисляш така, както намериш за добре. Така че това, което съм написал, е един мой поглед върху нещо, което може би не всички ще го споделят, може би аз съм акцентувал на някои неща повече, на други – по-малко, но трябва да ви кажа, че между науката и литературата, да речем, има сходство", разказва още проф. Емил Станев.
Защо природата трябва да се изследва като комплекс от явления и какво представлява "редкият съюз на поезията с науката"? Какви природни, културни, национални и исторически проблеми открива в района на Мезоамерика и Карибите проф. Станев, докато пътува? Какъв е съвременният контекст на процесите, през които са преминали родените от топлина и контрасти народи? Превръщат ли се Карибите в люлка на новата цивилизация и защо колкото по-далеч гледаш в миналото, толкова по-солидно е познанието ти за настоящето?
Чуйте в звуковия файл.
"Родени от топлина и контрасти" беше представена на 26 февруари в СУ "Св. Климент Охридски". Книгата е издание на университета и е опит за пътепис, който съчетава научното любопитство с личните наблюдения на автора от многобройните му пътувания в Мезоамерика и Карибите. В нея проф. Емил Станев изследва природния свят, историята от предколумбовите времена до днес, войните, диктатурите, революциите, както и религиозните и културните процеси. В основата на книгата стои задълбоченото вникване във формирането на националните идентичности и културните особености на народите и обществата в района. Проф. Станев е автор и на монографичната автобиография с елементи на документалистика "Море от хора и числа", където въвежда читателя в кухнята на науката и го среща с тези, които я правят.
Снимки - Университетско издателство "Св. Климент Охридски"
"На този връх свят паметник ще се издига” – това е името на фотоизложбата, открита в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" - Стара Загора. Eкспозицията проследява раждането на идеята за построяването на паметника на връх Св. Никола, както и процеса на проектирането и строителството му. Таблата съдържат подробна и ценна информация за големите..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ "Платиниум". През 2025 година Международната асоциация на кинокритиката чества своя 100-годишен юбилей и по този повод ще отличи един от най-емблематичните ни филмови творци. Наградата ще бъде връчена..
Театрална лаборатория, която започне своя творческият процес с въпроса: "За какво искам да говоря, което значи за мен?", има за цел създаване на кратко соло по лична история, тема или избран текст и работа върху монолог. Ментор и водещ е режисьорът д-р Багряна Попова. Средствата на работния процес, които тя използва са похвати от Devised Theatre..
Отбелязваме Националния празник на България 3 март със звукови хроники от Архивния фонд на БНР. Прозвучава гласът на Тодор Атанасов Габарев, най-младият български опълченец, зачислен на 14 години в Десета дружина – в запис от 1958 година. В запис от 1968 година говори Константина Корчева, внучка на Никола Корчев, увековечен в..
Димитрина Филипова – ръководител на литературния клуб "Словеса" към НЧ "Христо Ботев 1896", е гост в празничното студио на "Нашият ден", изнесено в Калофер. Филипова започва разговора с думите: " На тази дата е узаконена нацията ни, признати сме на политическата карта на Европа. Това е ден за памет. Стотици хиляди българи са посветили своя..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg