Исландци откриват Америка преди Колумб... три пъти. Това се случва около 1000-а година, тоест почти пет века по-рано.
Първият европеец, видял американските брегове, е викинг на име Гунбьорн. Той плавал от Норвегия до Исландия, но поради буря акостирал при един от островите, принадлежащи на Северна Америка. Това събитие датира между 876 и 933 г.
Ерик Червения играе важна роля в откриването на Америка. Основава селище в Гренландия, която също принадлежи към американския континент. Първият европеец, достигнал до него е Лейф Ериксон. Някъде около 1000-а година той открива земи, които сега принадлежат на Канада. Освен скандинавските митове и легенди, ще ви предоставя и реални доказателства!
Откриването на Америка от викингите е поредица от случайности, а не целенасочено действие. По време на самостоятелно пътуване лодката на викинга Гунбьорн е отнесена от буря, давайки му възможност да зърне нова земя. Предполага се, че тя е част от островите източно от Гренландия. Преди да стигнат до Америка, някои от викингите се преместват там. Има много легенди за това как е станало това, но в тях се появява едно и също име – Ерик Червения. След като стига до Гренландия, той не успява да акостира, поради леда. Затова обикаля целия остров по вода, докато намери идеалното място за кей. Ерик остава там 3 години. След това се връща в Исландия и разказва за непринадлежащите на никого нови земи. Така викингите, заедно с Ерик, започват да изследват Гренландия.
Лейф е един от синовете на Ерик Червения. Веднъж чул историята за търговец, който по време на буря бил изхвърлен на източните брегове на днешните Съединени щати. Той разказвал за обширни гори и красива природа. Вдъхновен от тази история, Лейф събира екип и тръгва да завладява нови земи. Факт е, че първите земи, които той открива, днес не принадлежат на САЩ, а на Канада. По това време районът се е наричал Хелуланд, което се превежда като "земя на камъни". Експедицията му не приключва, а тръгва на юг в търсене на по-плодородни земи. И ги открива! Там има риба, чисти води, хубаво време, много дървета за строеж и огрев. Викингите наричат земята Винланд. Името се превежда като "земя на гроздето". Но все още не е ясно защо Лейф Ериксон е нарекъл района по този начин, след като там никога не е открит такъв плод. Но в крайна сметка и името на Гренландия е "зелената земя", а всъщност е пуста и студена.
В края на 20-ти век един колекционер се споразумял с професори от Йейлския университет да им продаде стара карта. В нея, освен познатите по онова време Европа, Африка и Азия, са картографирани и други земи. И Северна Америка, до която има надпис "Vinland".
Самата карта е направена през 999 г. Учените внимателно изследват пергамента и мастилото, но не са категорични дали е истинска или е добре направен фалшификат. През 1960 г. френски археолози откриват останките от викингското селище L'Anse aux Meadows, основано през 11 век. Нови разкопки доказват, че във Винланд са живели викинги.
Което потвърждава тезата, че първите европейци, стъпили в Северна Америка, са те, дошли от Гренландия и Исландия. Синът на Ерик Червения, Лейф Ериксон, се смята за откривател, но сестра му Фрейдис Ериксдотир изиграва значителна роля в колонизацията, макар и не особено успешна.
Един ден Лейф, чул история от моряци за мъгливите земи, разположени на запад от бреговете на Гренландия, и се заел да ги намери. Според легендата, описана в сагата за Ерик Червения, неговата по-малка полусестра Фрейдис също е плавала с него. Жените често участвали във викингски кампании, но почти не се включвали в битките. Те осигурявали ежедневието, грижели се за ранените и поддържали духа на съпрузите си. В същото време положението на скандинавските жени било много по-равноправно, отколкото в останалата част на Европа - те можели да притежават имущество, да се разведат със съпруга си и след смъртта му да заемат неговия пост.
Фрейдис стъпва на земята Винланд (вероятно Нюфаундленд), докато е бременна в осмия месец. Една нощ местните нападнали лагера, стреляйки с прашки по новодошлите. В ужас мъжете хукнали да бягат. Само Фрейдис грабнала брадвата на воин, паднал в битка, и се втурнала към врага. Местните отстъпили под натиска ѝ, а Фрейдис си спечелила славата на викингски воин. Тя решава да отиде втори път да отиде до бреговете на Северна Америка в името на славата и богатството. Лейф временно предоставя правата за земите си във Винланд на сестра си, докато тя построи своя собствена къща и основе своя ферма. Двама исландски братя – Хелги и Финбоги, придружават Фрейдис при пътешествието ѝ. Те завземат собствеността на Лейф. Но не знаят с кого си имат работа. Бойката дама ги принуждава да се изнесат. Минават месеци и заселниците решават да прекарат зимата във Винланд, но исландците и гренландците не могат да се разберат. И ако в Сагата за Ерик Червения Фрейдис Ериксдотир се изявява като смел воин, то в Сагата за гренландците тя е коварна и жестока жена.
Фрейдис излъгала, че исландските братя са я малтретирали и поискалa мъжът ѝ да ги убие, иначе ще се разведе. През нощта, когато всички в лагера на Хелга и Финбога спели, хората на Фрейдис и нейния съпруг убили всички мъже. Само че викингите имали правило да не убиват жени. Тогава Фрейдис посекла всички до смърт със собствените си ръце. След подлата атака тя и съпругът ѝ се върнали в Гренландия, като излъгали, че исландците са решили да останат във Винланд. Истината обаче не останала скрита – слуховете за бруталното клане по инициатива на сестрата на известния Лейф се разпространявали като горски пожар. Сагата твърди, че той не посмял да накаже сестра си, както заслужава, но неизличима прокоба е паднала върху всички нейни потомци. Някои учени твърдят, че при второто си връщане в Америка свирепата жена се залюбила с местен мъж и така дала живот на първия жител на новооткрития континент. В Рейкявик не открих паметник на Фрейдис Ериксдотир, но пък монументът на брат ѝ Лейф Ериксон, титулуван като викингът откривател на Америка, се извисява на централния площад точно срещу катедралата.
Фондация "Ела и ти" дава възможност на хора в неравностойно положение да се наслаждават на природните гледки, да се докосват до красотата на водопади, пещери, планински залези. Каузата сплотява доброволци и хора с увреждания, създава предпоставки за споделени преживявания, преходи в зимната планина, състезания по планинско бягане, гребане с драконови..
Добре дошли в нашия ИСКАМ БЕБЕ – виртуален дом! Влизайте смело! Докато четете тези редове, със сигурност от другата страна на виртуалния Ви свят стои някой, който също като мен и теб има мечти, страхове, напиращи сълзи или желание да изкрещи на целия свят: "Искам да мога да плача, да се радвам, да говоря с някого. Искам дете! Искам го с цялата си..
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради нашето общество – водите, почвите, горите и полезните изкопаеми. "Наистина ние сме най-големия научно-изследователски център в областта на науките за земята в България. Намираме се в София, това е..
Преди малко повече от година семействата на българските ученици получиха възможност да извиняват отсъствията им "до 15 учебни дни в една учебна година с мотивирано заявление от родителя до класния ръководител, но не повече от 5 дни наведнъж" при леки неразположения или важни семейни причини. Изненадващо синдикат "Образование" към КТ..
Европейският фестивал на зооморфните маски се проведе в италианския град Исерния и събра над 400 участници от 12 държави. Както се досетихте от името на събитието, става дума за обредите на предците, в които мъже са се преобличали като животни, за да призовават плодородието на земята, завръщането на пролетта и прогонването на болестите. Кожи,..
Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе обяви финалистите в тазгодишното седмо издание на Конкурса за млад театрален режисьор "Слави Шкаров". Освен от..
На 23 април се навършват 103 години от рождението на Радой Ралин, който пророчески беше възкликнал: "Революцията е една премиера. После спектакълът пада."..
O т 24 до 26 април в Националната музикална академия (НМА) в София ще се проведат Академичните пролетни четения (за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg