Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проблемите в психичното здравеопазване – анализ на трагедията в центъра на София

Изписани, но изоставени: Психично болните и проблемите на системата

| обновено на 05.02.25 в 13:33
д-р Цветеслава Гълъбова
Снимка: БГНЕС

На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София.  В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова коментира случая и постави акцент върху проблемите в системата за психично здраве в България.

Според д-р Гълъбова жената е била на лечение преди четири години. В такива случаи, когато състоянието на пациент с психоза се подобри в рамките на месец и половина – два, той бива изписан. Проблемите обаче започват след това. В България липсва ефективна система за извънболнична грижа за психично болните. Въпреки че медикаментите за лечението на тези заболявания са безплатни и достъпни, психосоциалната рехабилитация на пациентите остава сериозно занемарена.

Един от основните проблеми, според Гълъбова, е липсата на дневни центрове за психично болни, които трябва да бъдат поне по един във всяка община. Освен това в България няма достатъчно арт терапевти и психолози, които да работят с пациентите и да им помагат в процеса на ресоциализация. Липсва и законодателство, което да задължава работодателите да наемат хора с психични заболявания, което допълнително утежнява положението на тези пациенти след напускането на лечебните заведения.

Друг сериозен проблем е липсата на "водещи на случаи" – социални работници, които да поемат по 10-12 пациента и да изграждат с тях доверителна връзка. Тези специалисти би трябвало да имат ангажимент към пациента и да подпомагат неговата интеграция в обществото. Създаването на подобна система изисква значителни финансови средства, тъй като включва висококвалифицирани специалисти, които трябва да получават адекватно заплащане.

Д-р Гълъбова подчерта, че никой не е застрахован от тежки психични заболявания, които често започват в млада възраст. При обостряне на състоянието пациентите попадат в лечебни заведения, които въпреки лошата си материална база разполагат с висококвалифицирани специалисти. Там състоянието им може да бъде овладяно в рамките на 45-50 дни, до степен, в която могат да се върнат в обществото. Проблемът е, че в извънболничните заведения, освен семейството, никой не поема отговорност за тези хора. Семействата на психично болните обаче често се изтощават от дългогодишния процес на грижа и контрол върху състоянието на близките си. В резултат на това, след изписването си, пациентите често биват изолирани от обществото.

Според д-р Гълъбова без комплексен подход, включващ социална и трудова интеграция, психосоциална рехабилитация и адекватна подкрепа от обществото, подобни трагични случаи могат да се повтарят.

Слушайте! 


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емона Иванова

Емона Иванова за спорта и мечтите

Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена.  Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..

публикувано на 03.04.25 в 15:56
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35

Мая Методиева: Бедността в България е без точен профил, никой няма гаранция за утрешния ден

Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..

публикувано на 02.04.25 в 17:20