Две големи мраморни статуи, които археолозите откриваха буквално пред очите ни, предавайки на живо от мястото на събитието – Хераклея Синтика – станаха символ на археологическите находки през изминалата година и успяха да заинтригуват дори световните медии. Други не по-малко ценни открития също се бориха за внимание и всички специалисти заедно очертаха профила на 2024-та като успешна. Макар и благоприятна от археологическа гледна точка обаче, годината донесе и трудности на българските археолози. В студиото на "Какво се случва" доц. Христо Попов, директор на НАИМ и проф. Людмил Вагалински, който от години води разкопките на Хераклея Синтика, коментират проблемите, с които се сблъскват и откритията, които бяха направени.
"Убедих се, че българите имат нужда от добри новини и се радват силно. Смятаме, че първата мраморна статуя е на Луций, внук на император Октавиан Август. Съдим по начина, по който е изработена и почерка, който е оставил съответния ваятел. Това е много вероятно, но не е сигурно, засега нямаме по-добра версия. Втората статуя е по-късна, в момента се почиства и възстановява в нашия музей, но засега нямаме фаворит на кого е." – разказва проф. Людмил Вагалински
Според доц. Христо Попов когато има последователен процес като в Хераклея Синтика, търпение и усърдност, те се отплащат. "Като стратегия това е правилния начин, добра локация с достъп, за туризма и за местната общност може да има траен ефект."
Проблемите, които археолозите ни се налага да се борят най–често са свързани с иманярството и усложнените процедури за финансиране. "Държавата не си свършва работата с иманярите, има разлика между думи и дела – казва проф. Вагалински – Проблемът е броят на специалистите, с ГДБДП се познаваме лично, но те са един файтон хора. Няма и присъди."
"Свръхбюрокрация, разрешения за теренни проучвания, които престояват с месеци в Министерството на културата, документи, които преди се издаваха с обикновен разрешителен режим, в момента се чакат с месеци – допълва доц. Христо Попов – Липсва идеята за дългосрочност. Средствата за археологически проучвания бяха вкарани като капиталови разходи, което доведе до невъзможност да се кандидатства".
100-годишнината от рождението на Георги Парцалев се отбелязва с различни инициативи през 2025 година в цялата страна. За любовта към актьора, която няма срок на давност, за предстоящите празнични инициативи и за представянето на новото допълнено издание на книгата "Хамлет от град Левски" в Регионалната библиотека "Николай Вранчев" в Смолян,..
В редакция "Хумор и сатира" се стремим да подкрепяме родното, макар, защо да крием, български са само сърцата ни и бельото ни, като с бельото при някои редактори има изключения. Модерни времена! И все пак, важно е желанието и то понякога дава своите плодове, както ще се убедите в неделя веднага след новините в 18 часа , но освен него, можете да..
В дните на пролетното равноденствие в много страни по света се отбелязва Празникът на пролетта и обновлението Науръз. Преди много хиляди години на Изток Науръз се празнува като началото на новата година и малцина знаят, че в деветата по големина страна в света Казахстан този празник се чества доста широко. През месец март в Страната на..
В Световния ден на кукления театър в "Артефир" се включва куклената актриса и режисьор на куклени постановки Анна-Валерия Гостанян. И днес Гостанян е в процес на репетиции в Младежкия театър "Николай Бинев", където поставя като режисьор куклените пиеси за деца " Парченце от Луната", "Мечо Пух", "Малката кибритопродавачка". Най-новият..
Добрата литература не само разказва интересни истории, а умее да припомня забравеното, да разкрива за читателя непознатото. "Последният войнишки император" се казва новият роман на издателя и писател Костадин Костадинов. Костадинов е познат на читателите с успешния си дебютен роман "Ловецът на пеперуди", отличен с литературните награди "Хеликон"..
В галерия "Стубел" беше открита изложбата от рисунки и принтове на художничката Мария Ландова "Пещерата на Платон". Тя е автор на мозайки и витражи на..
На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова. Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин..
Случаят "Чефо" и журналисти ли са влогърите, медии ли са социалните мрежи – коментира в рубриката на "Мрежата" "Въпреки мрежата" Александър Детев ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg