Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Марина Василева:

Най-големият грях на предходните управления е поставянето на частния и публичния сектор в конкурентна среда

Не трябва държавната политика да работи за още по-голямо разделение на културния сектор

Марина Василева
Снимка: БНР

За културните политики и институции през 2024 и 2025 година в студиото на "Нашият ден" разговаряме с Марина Василева, музикален мениджър, член на УС на БМА и бивш заместник-министър на културата.

Василева започва с думите: "Най-големият грях на всички предходни управления, отделно от политическата турбулентност, е поставянето в конкурентна среда на частния и публичния сектор. Двата сектора работят заедно, съществуват заедно – нелогично е да бъдат поставяни в положение на конкуренция. Това ги прави икономически неустойчиви и компрометира се цялата верига."

Друг голям проблем, по думите на Василева, е създаването на конкуренция между любителските и професионалните изкуства, между дебютиращите артисти и утвърдените имена, както и между иновативните, малки формати и големите фестивали и събития.

"По никакъв начин не бих неглижирала нуждата от съществуването на любителски изкуства. В някои населени места читалището е единственият достъп до култура и там започва развитието на младежи, които после се ориентират към професионалното изкуство", заявява Василева.

"Не трябва държавната политика да работи в посока още по-голямо разделение на културния сектор", казва още гостът.

Всичко, по думите на Василева, се свежда до липсата на стратегия за културата – няма анализ и мониторинг за свършеното.

Василева обяснява ситуацията със създаването на Регистър на свободните артисти. Той ще заработи просто като инструмент за мапинг, поради реквизитите, залегнали в закона, които ограничават разписването на една достатъчно подробна наредба. Василева изразява надеждата редовния кабинет да ревизира в спешен порядък този член на Закона за закрила и развитие на културата.

Над 23 000 са небюджетните организации в сферата на изкуствата и творческите индустрии, като 12 000 от тях са в София. Самоосигуряващите се лица в сферата на културата към април 2023 година са 4 600 души, като тенденцията е за ръст между 15 % и 20 % на година – сега те са над 5 000 и 3 000 от тях са в сценични изкуства. По груби сметки между 40 % и 50 % от доходите им се връщат към държавата, подчертава Василева.

"Тези хора са активни икономически единици и ние нямаме никакво право да замитаме под килима съществуването им", изтъква гостът.  

Според Василева е проява на неуважение към артистите фактът, че държавата осигурява достъп до култура чрез безплатно културно съдържание.

Най-важният държавен инструмент за финансова подкрепа на културата е НФК, който разпределя само 8 млн. лв. годишно. Потенциалните кандидати за програмите на НФК са близо 35 000, като през изминалата година в сесиите са участвали общо 2 000 проекта. Общо в текущите сесии могат да бъдат одобрени между 100 и 300 проекта в зависимост от разпределението на средствата.  

Например през 2024 година за всяка отделна сесия на НФК се явяват между 200-300 кандидатури, като е възможно да бъдат одобрени до 7, пояснява Василева.

Има критично количество и много високо качество на проекти в българския музикален пазар, и то във всички жанрове.

"Има проекти, които се разпродават много добре навън, и нямаме инструмент, с който да ги изкараме", заявява Василева, чието пожелание към новия министър на културата е "здрав гръбнак" и сериозен експертен екип във всички сфери.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Николай Кенаров: Ние в момента сме като едни мухи в тъпан

Пиесата "Муа у тупан" от Боян Папазов е първата премиера за новата година във Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров". Постановката по комедията на големия български драматург, сценарист и режисьор е дело на режисьора Николай Кенаров, когото познаваме и като актьор във варненската трупа. "Тази пиеса е много актуална, според мен. Ние в..

публикувано на 16.01.25 в 18:15
Деян Енев

Деян Енев по следите на изгубената поезия

Литературният клуб на Столична библиотека навърши десет години, а на 16 януари е представянето на известния писател Деян Енев в новия формат "По следите на изгубената поезия".  Досега Елена Алексиева, Владимир Зарев и Цанко Лалев бяха гости в поредицата.  На срещата с Деян Енев тази вечер ще бъде и приятелят и колегата му Бойко Ламбовски – двамата..

публикувано на 16.01.25 в 16:48

Открива се книжарница на независимите издателства

"Добро утро! Книжарницата е мъртва! Да живее книжарницата!" Така шеговито в стила си Дани Радичков е огласил промяната, която претърпява книжарницата една книга One Book Bookstore и от днес се превръща в One Book Bookstore – няколко книги.  Ето какво пише той в обявата си: "След четири години риене в калта и безсмислени движения се превръщаме в..

публикувано на 16.01.25 в 16:33
Александър Христов

Несъгласията на Александър Христов в новата му стихосбирка

"Твоя е истината –/ и моя, и наша, и капка/ не остана от нея", пише в едно от неозаглавените си стихотворения Александър Христов, кръстил новата си стихосбирка "Не".  Читателят ще се сблъска с поезия, която не спестява отрицанията си на "древната игра/ на глашатаи и придворни", на фалша и грубостта, които ни обграждат, на обезценяването на думите,..

публикувано на 16.01.25 в 16:00

Фотографска изложба на проф. Цочо Бояджиев

Изложбата "Фотографът Цочо Бояджиев" се открива днес (15 януари) в Музея на фотографията в Казанлък . Николай Трейман и Александър Иванов ще говорят за фотографското творчество на проф. Бояджиев. След Пловдив 24-те черно-бели фотографии, сред които и една цветна, ще останат в изложбеното пространство до 5 февруари. След това те ще гостуват в..

публикувано на 16.01.25 в 15:42