До 1967 година липсва каквато и да е информация за театъра на Източна Европа, а днес вече можем да четем за него през история, критика и примери за режисьорските почерци, оформили театралната култура на Източна Европа през последните десетилетия. Причината е излязлата вече на български език книга "20 режисьори-първопроходци от Източна Европа".
"Големият театър винаги се е опитвал да повдига невидимите завеси пред очите ни, за да можем да надникнем в света на невидимото и да прогледнем за същината на нашия само привидно основно материален свят – т.е. да прозрем кое е онова, което наистина има значение! Тази мисия на театъра става от ден на ден все по-важна. Защото в нашето време сякаш се случва (или се е случил вече?) нов Голям Взрив, но този път не на ниво вселена, а на ниво човек. И вече не само хората се "разлитат" един от друг, а ние самите сме в процес на отделяне от самите себе си, от нашата изначална същност – т.е. от вроденото ни чувство за това кое е добро и кое – не. Тъкмо за най-важната мисия на големия театър – да ни помага да намираме правилния път, и като отделни хора, и като свят – работи по-голяма част от творчество на режисьорите, включени във въпросната книга, откъдето всъщност са тези думи на театроведа, театрален критик и преподавател с богата биография проф. д-р Калина Стефанова.
Заедно с изследователя в областта на театъра, драматургията и пърформанса проф. Марвин Карлсън тя доказва, че когато няма как да гледаш много театър, при това на различни европейски локации – можеш да го четеш. Книгата им предлага разкази за десетки емблематични спектакли на творци, белязали пътя на съвременния световен театър в края на XX и началото на XXI век, както стана ясно – 20 на брой. Това са точно тези 20, които са променили лицето на театъра в Източна Европа, а и по света – т.е. истински първопроходци.
"Да са не само големи режисьори, много сръчни, задълбочени и ярки режисьори, но по някакъв начин да разширяват границата, територията на театъра", обяснява критериите за подбора на режисьорите, представени в книгата, проф. Калина Стефанова. България е представена чрез Александър Морфов и неговия принос в срещата между драматичния и кукления театър.
Повечето от режисьорите първопроходци признават, че най-големият драматург е самият живот и всяка човешка история е достатъчно интересна, за да се превърне в пиеса. Най-важното условие за театъра обаче е да постигне мост между видимия свят и невидимите духовни пространства. Калина Стефанова акцентира върху това и допълва, че предпочита на сцената да вижда наивност, а не цинизъм.
"Какво се случва" в света на театъра и какви са предизвикателствата пред него в наше време – чуйте в звуковия файл.
В изданието "20 режисьори-първопроходци от Източна Европа" можете да прочетете и за артистичното родословно дърво на всеки от режисьорите, за техните пристрастия към автори, актьори, колеги и вдъхновители, а в звуковия файл – да разберете още подробности и за другите две книги на Калина Стефанова – "Последният изход" (историята на един разговор), издадена в Бразилия и Китай, и "Джуджетата на Ани“ (приказка-игра за възрастни и за деца), която отново излиза на български.
"Стъпки във времето – поколения" е изложба, която събира Иван Андонов и Сава Цонев в галерийното пространство. Известният режисьор, актьор и сценарист Иван Андонов е представен с 15 маслени картини – от голямоформатни до кавалетни, пейзажи от края на ХХ век до поетични абстрактни платна, създадени след 2000 г. Сава Цонев излага 10..
Днес, 31 март, от 18:00 часа в галерия "Мисията" ще се проведе дискусия на тема "Съвременно визуално изкуство". Специален гост на събитието е художничката Марион Сафриуин от Марсилия, която в момента пребивава в София в рамките на двуседмична творческа резиденция (21.03-06.04). Творческата резиденция на Сафриуин е част от дългогодишната програма на..
В рубриката "Културен код" на предаването Terra Култура гостува маестро Константин Илиевски – главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио . Той сподели своята визия за музиката, работата с оркестъра и предизвикателствата, които съпътстват диригентската професия. Всеотдайност и интензивност в работата с оркестъра..
Младият артист Ана Аврамова прави скок от специалността си на пиар към творческия занаят на линогравюрата. Първоначално има мечта да отговаря за музикални фестивали и има кратка, но изпълнена с щастие кариера на барабанист. Въпреки че сега това е в миналото й сега се смее, че тогава е виждала сериозно бъдеще с бандата си. Пандемията промени много..
За тринадесетото международно фотобиенале "Фодар", което – отбеляза 25 години от първото си издание през 1999, е разговорът с председателя на "Фодар" и куратор на изложбата д-р Антоан Божинов. А специален гост на предаването е Боряна Пандова, която представя своята изложба "Мръсно" – част от нейния цикъл "Обекти на невниманието". Неделя от 22.00 по..
"Да летиш с плавници" на режисьорката Мария Аверина неотдавна беше избран за най-добър български документален филма на фестивала Master of Art в София...
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата"..
"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg