До 1967 година липсва каквато и да е информация за театъра на Източна Европа, а днес вече можем да четем за него през история, критика и примери за режисьорските почерци, оформили театралната култура на Източна Европа през последните десетилетия. Причината е излязлата вече на български език книга "20 режисьори-първопроходци от Източна Европа".
"Големият театър винаги се е опитвал да повдига невидимите завеси пред очите ни, за да можем да надникнем в света на невидимото и да прогледнем за същината на нашия само привидно основно материален свят – т.е. да прозрем кое е онова, което наистина има значение! Тази мисия на театъра става от ден на ден все по-важна. Защото в нашето време сякаш се случва (или се е случил вече?) нов Голям Взрив, но този път не на ниво вселена, а на ниво човек. И вече не само хората се "разлитат" един от друг, а ние самите сме в процес на отделяне от самите себе си, от нашата изначална същност – т.е. от вроденото ни чувство за това кое е добро и кое – не. Тъкмо за най-важната мисия на големия театър – да ни помага да намираме правилния път, и като отделни хора, и като свят – работи по-голяма част от творчество на режисьорите, включени във въпросната книга, откъдето всъщност са тези думи на театроведа, театрален критик и преподавател с богата биография проф. д-р Калина Стефанова.
Заедно с изследователя в областта на театъра, драматургията и пърформанса проф. Марвин Карлсън тя доказва, че когато няма как да гледаш много театър, при това на различни европейски локации – можеш да го четеш. Книгата им предлага разкази за десетки емблематични спектакли на творци, белязали пътя на съвременния световен театър в края на XX и началото на XXI век, както стана ясно – 20 на брой. Това са точно тези 20, които са променили лицето на театъра в Източна Европа, а и по света – т.е. истински първопроходци.
"Да са не само големи режисьори, много сръчни, задълбочени и ярки режисьори, но по някакъв начин да разширяват границата, територията на театъра", обяснява критериите за подбора на режисьорите, представени в книгата, проф. Калина Стефанова. България е представена чрез Александър Морфов и неговия принос в срещата между драматичния и кукления театър.
Повечето от режисьорите първопроходци признават, че най-големият драматург е самият живот и всяка човешка история е достатъчно интересна, за да се превърне в пиеса. Най-важното условие за театъра обаче е да постигне мост между видимия свят и невидимите духовни пространства. Калина Стефанова акцентира върху това и допълва, че предпочита на сцената да вижда наивност, а не цинизъм.
"Какво се случва" в света на театъра и какви са предизвикателствата пред него в наше време – чуйте в звуковия файл.
В изданието "20 режисьори-първопроходци от Източна Европа" можете да прочетете и за артистичното родословно дърво на всеки от режисьорите, за техните пристрастия към автори, актьори, колеги и вдъхновители, а в звуковия файл – да разберете още подробности и за другите две книги на Калина Стефанова – "Последният изход" (историята на един разговор), издадена в Бразилия и Китай, и "Джуджетата на Ани“ (приказка-игра за възрастни и за деца), която отново излиза на български.
В новата книга на писателя "Убийство на булевард "Стамболийски" отново се срещаме с познатия характерен почерк, но бавната му и наситена с нюанси проза тук е ускорена, историята е разказана с динамика и с типично Чавдар-Ценовия неподражаем хумор. Преплитането на "криминалната" история, която уж е главна, ако съдим по заглавието, с драмата на средния..
В Драматичен театър – Пловдив тази вечер отново ще се играе "Одисей", една от най-мащабните постановки на творческия тандем Диана Добрева – режисьор и Александър Секулов – драматург. Повече за пътя на човека към себе си, срещу себе си и отвъд себе си в постановката разказва Александър Секулов – чуйте:
В "Нашият ден" проф. д-р Николай Ненов представя проекта на Регионален исторически музей – Русе "Българският Модерн – изложба и каталог". Интерактивната експозиция представя изявите на сецесионното изкуство в българското предметно битие през периода между двете световни войни. "Българският Модерн е специфично явление, слабо познато у..
Националният исторически музей представя изложбата "Древни находки и нови открития. Археологически сезон 2024" с над 1400 находки от 22 обекта в страната. В "Нашият ден" гостуват д-р Мариела Инкова , ръководител на отдел "История на България през средните векове VII-XVII в." и Михаил Ваклинов от отдел "История на българските земи в..
Регионална библиотека "Любен Каравелов" - Русе търси любовта в нас и около нас с фотоконкурса "Любовта е навсякъде". В "Нашият ден" Цветелина Шанова , библиотечен специалист, разказва, че фотоконкурсът е посветен на Деня на любовта и виното – 14 февруари . Снимките могат да интерпретират темата свободно – от отражението на обичта в..
Предаването е посветено на 90-годишнината от основаването на Българското национално радио и на изработената по този повод дигитална платформа за неговата..
Във Военномедицинска академия бе представен апарат за роботизирана хирургия Da Vinci Xi от ново поколение. Апаратът комбинира високотехнологични иновации..
"Лазарица" е първата премиера за новата година в Драматично-кукления театър във Враца. Постановката по прочутата пиеса на Йордан Радичков е дело на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg